— Та накъде ще се отправите? — стана от масата Го. — На юг, така ли?
— На югоизток от остров Тори. Това е малко по на север от остров Бонин — каза Онодера. — Там е изчезнал един остров.
— Вулканично изригване ли? — Го за миг застана на изхода.
— Не, вулканично изригване няма — Онодера побутна Го по широкия му гръб. — Просто така. Изчезнал под водата, без каквато и да е видима причина.
2
В Шидзуока Онодера се раздели с Го и се премести на старотокайдоската линия. До Яидзу нямаше директен влак. А този, с който трябваше да пътува, беше стар модел. Онодера се настани в почернялото от сажди пътническо купе. Седящият срещу него загорял от слънцето старец веднага го заприказва. В разговора се включи и жената на средна възраст, която седеше до стареца. Тя каза, че е приготвила специално за пътуването запарка от силно ароматен чай и извади отнякъде пакетче, грижливо увито в парче тънък копринен плат.
С горещата вода от термоса, който носеше, тя приготви чай и го поднесе на Онодера. Румено момиче, може би внучка на стареца, се заинтересува защо Онодера отива в Яидзу. Докато той мислеше какво да й отговори, влакът пристигна на гарата. Оставаше му само да се сбогува. Още щом слезе, го лъхна крайбрежен вятър, носещ неприятна миризма. Той се обърна. Момичето му махаше с ръка. Онодера също й помаха. „Какви приятни хора пътуват със старите железници“ — помисли си малко тъжно той. И неволно си спомни за Го, който отдавна трябваше да бъде в Хамамацу, за да участвува в строителството на суперскоростната магистрала.
Пристанището в Яидзу беше пусто. Всички рибарски гемии се бяха отправили на риболов. Дори под брезентовата покривка Онодера разпозна дълбоководния батискаф върху палубата на патрулния кораб „Хокуто“ от Управлението за морска безопасност.
— Здравейте — Онодера беше посрещнат сърдечно от доцент Юкинага, специалист по геология на морското дъно. — Малко неудобно се получи, че прекъснаха отпуската ви.
Онодера долови шум от корабна макара, грохот от намотавала котвена верига, свистене. Той остана поразен от суетенето по палубата.
— Време ли е да тръгваме? — Онодера погледна часовника си.
— Решихме да потеглим по-рано — отговори доцентът, като поглеждаше загрижено към пристанището. — Ако журналистите усетят къде отива „Вадацуми“, ще вдигнат голям шум.
— Те вече са на метео-кораба2 — усмихна се Онодера. — И са ужасно ентусиазирани.
— В такъв случай — промърмори Юкинага, като присвиваше очи — трябва да се очаква голям скандал, ако журналистите подушат нещо за неуспехите в строителството на втора супермагистрала.
— Нима и вие сте в течение? — Онодера погледна лицето на доцента с изумление и почувствува, че пребледнява.
— Имам такава информация — тихо отвърна Юкинага. — Приятелят ми от катедрата по геология получи секретно поръчение да изследва този проблем. Добре е, ако всичко се свежда до геологичните особености на района. Но ако това се окаже…
— Да — съгласи се Онодера. — Ако това се свърже с изригването на Амаги, мълвата няма да има край.
В това време Юкинага махна приветствено с ръка. От бетонното пристанище долетя шум от бързи стъпки и се появи нисък и набит здравеняк. Той държеше багажа си в едната ръка и постоянно го закачаше в коловете за сушене на рибарски мрежи. Както тичаше, настъпи една риба, която беше паднала върху бетона, подхлъзна се и една се удържа на крака. Накрая се добра до кораба.
— Побързайте, моля! — усмихна се доцент Юкинага. — Корабът ще отплава.
— Без мен?! — възмути се новодошлият. — Само опитайте! Щях да ви догоня с плуване.
Като изкачи стълбата, Юкинага взе товара от ръцете на човека и го представи:
— Онодера-сан3, това е професор Тадокоро!
— А! Подводният вулканолог! — учуди се Онодера. — Приятно ми е да се запозная с вас. Аз съм Онодера от фирмата КК по разработка на шелфовете.
— Моята специалност е геофизиката — каза Тадокоро. — Но понеже навсякъде се вра, станах известен като вулканолог.
Тадокоро хвърли вещите си на палубата и веднага отиде до мястото на батискафа. Като отметна брезента, той почука по стоманената му стена.
— Ето как изглеждал батискафът. Неведнъж молих вашия директор да ми разреши да го ползувам…
— Имаме много заявки — обясни Онодера. — Но скоро „Вадацуми–2“ ще влезе в строя и тогава ще стане по-леко.
— Конструкцията му е като на „Архимед“. Значи ще можем да се потопим на десет хиляди метра дълбочина, нали? — Професор Тадокоро повдигна обръснатата си до синьо брада и внимателно погледна към Онодера.