— Сигурно знаеш, че нашата фирма увеличава основния капитал и се готви усилено да разшири отдела по разработка на суровините. Но нека си остане само между нас. Аз мисля, че ти в този отдел ще заемеш доста важна длъжност. Така да се каже, ще извършиш скок през главите на другите. Аз вече подсказах за тебе. Има само едно „но“ — твоето семейно положение. Жененият човек изглежда по-солиден, на него повече му се доверяват.
— Значи ще трябва да работя на сушата? — попита Онодера, макар че вече знаеше отговора на началника си.
— Да, няма да се люшкаш вечно в батискафа. Аз смятам, че си напълно узрял за умствена работа.
Онодера енергично загриза един фъстък. Той почувствува как внезапно възникналото замайване започна бавно да преминава. По ръцете и краката му се разля топлина и поради това отново започна да губи настроение. „Може би се дължи на атмосферното налягане“ — помисли си той.
— Съгласен ли си да се срещнеш тази вечер? — попита с безгрижен тон Йошимура, като се облягаше в креслото.
— С кого?
— Общо взето, това ще бъде сгледа.
— Ха! Дори не зная…
— Ако си съгласен, тази вечер…
Ръката на младия човек застина с фъстък до устата.
— Тази вечер? — ококори очи Онодера. — В такъв вид?
— Това не е важно. Впрочем тя е на двадесет и шест години. Невероятна красавица, но и малко своенравна. Но ти би… Мисля, че ако е с теб…
Онодера започна да се безпокои от тона, с който разговаряше началникът му. При него заповедта беше под формата на молба. Йошимура се падаше далечен роднина на една знатна фамилия. След като бе завършил с отличие известен университет, той се устроил в държавно учреждение, където прекарал две-три години. Поради някакви обстоятелства го напуснал и започнал работа във фирмата КК по разработка на морските шелфове.
Всичко това не интересуваше особено Онодера, но се бе пуснал слух, че в съдбата на Йошимура важна роля е изиграла една значима политическа фигура. Той бе поставен добре във фирмата и бе напълно подходящ за ръководна длъжност. Висок, широкоплещест, красив мъж, той правеше впечатление. Но сега фирмата за изследване на морското дъно КК бе взела решение да удвои милиардния си капитал и Йошимура съответно искаше да разшири рамките на своята собствена дейност. На Онодера му стана ясно, че между проектите на фирмата и предложението за женитба на Йошимура съществува някаква връзка. Дълбоко в душата си началникът кроеше нещо… Но той не само го съветваше да се жени, а сондираше ще стане ли негов помощник, давайки му да разбере, че решаващо ще бъде само послушанието му. Разбира се, за своята заинтересованост той говореше не пряко, а с намеци, защото, ако Онодера не реагира по желания начин, всеки момент играта може да се прекрати. Онодера се усмихна в себе си. Чиновниците — бивши или сегашни — са странни хора. Конкуренцията ги води до умопобъркване. Те си имат само една грижа — да пробият нагоре, а там или да се качат някому на главата, или, ако не стане така, да насадят някого върху себе си. Всичко това беше чуждо на Онодера. Но може би под влияние на лекото опиянение у него се появи желание да проникне в мислите на Йошимура. Много самодоволен изглеждаше този човек.
— От какво семейство произхожда? — попита Онодера.
— Тя е най-голямата дъщеря на провинциален род — отговори Йошимура нарочно небрежно, но с явното намерение да разучи своя подчинен. — Семейството й има доста голямо състояние. Макар да са провинциалисти, нравите им са твърде свободни. Баща й е завършил университет в Европа, а самото момиче също учеше зад граница и се върна в Япония преди две-три години. След всичко, което чу да не се стреснеш?
Като каза това, началникът Йошимура силно се разсмя. После махна с ръка на приближаващата се хостеса.
— О! — възкликна в отговор миниатюрно миловидно момиче. — Каква изненада! Не сме се виждали откакто бяхте в Кавана. Колко време мина оттогава.
— Казват, че си загубила мача — подхвърли Йошимура.
— Просто не ми провървя.
— Какво пък, за да може топката да излезе от гъстата трева и да влезе точно в определената трапчинка, е необходима истинска сполука, както веднъж ти се случи.
— Казвам се Мако. Приятно ми е.
Девойката, която беше облечена в дрехи със златист светлокафяв цвят, рязко се поклони и седна до Онодера.
— Това е Онодера-кун… — каза Йошимура.
— А! — неочаквано възкликна момичето и веднага хвана ръката на Онодера, подаваща се изпод ризата с къс ръкав, и я помириса. — Мирише на море. Увличате се от яхти, нали?
— Той плува под водата — каза началникът.
— О, това сте вие! — Мако ококори от изненада очи. — От Йошимура-сан съм чувала за вас и много исках да ми видя. Радвам се да се запозная с вас.