— Да се качим ли на моторницата? — попита тя.
— Не — поклати глава Онодера. — От дълго време сме във водата, по-добре ще е да се връщаме.
— Хайде да се състезаваме.
— По-добре ще е да се откажем.
— Аз имам здраво сърце.
— Нека да е така, но ти си препила, аз също…
Двамата заплуваха мълчаливо. Рейко не се върна към моста, а се насочи към малка пясъчна ивица на около петдесет метра. Като наближи брега, тя не излезе съвсем от водата, а легна по корем. Онодера се почувствува малко неловко, той също не излезе от водата, а седна на известно разстояние от Рейко.
— Искате ли да се ожените за мен? — изведнъж рязко попита тя. — Или не ви е по душа — продължи момичето, за да наруши настъпилото за миг мълчание. — И дойдохте само да ме видите?
— Трудно ми е да отговоря, та ние току-що се запознахме — промърмори той.
— А Йошимура-сан иска да ни застави да го направим — промълви Рейко, като ровеше с пръсти в пясъка. — Моят прадядо го е молил едва ли не със сълзи на очите, умолявал го е да ме ожени… И той е довел вас.
— Само че аз едва тази вечер узнах за това…
— Хитрец, той знае какъв мъж ще ми хареса. И освен това трябва да смятаме, че това ще е брак по сметка.
— Каква сметка? — рязко попита Онодера.
— Не зная, но когато той ме уговаряше да се женя за вас, на мен така ми се стори.
Онодера помълча за миг, след което не без колебание попита:
— Колко острова владее твоят баща?
— Та какви владения са това? На него просто му харесва да има тези острови. Всичките са малки и необитаеми.
— А остров Су до полуостров Идзу принадлежи ли му?
— Да, и какво от това?
Обяснението наполовина е намерено, помисли си той, но нищо не каза на Рейко. До известна степен това се отнасяше до тайните на неговата фирма. Миналата година именно в този район отделът по разработка проведе изучаване на морското дъно. Тогава той участвуваше само в предварителните изследвания, а сондирането провеждаха вече без него. Но Онодера знаеше, че там бяха открили някаква жила. Може би дори и златоносна. Носеха се такива слухове. Навярно Йошимура имаше най-точна информация.
— Ако този брак е по делови съображения ще се откажете ли?
— Не — промърмори Онодера.
— Харесах ли ви?
— Не зная, за да се разбере това, ще ни е необходимо да пообщуваме известно време…
— Нима за да решите дали ви харесвам е необходимо да общувам с вас? А вие веднага ми харесахте — ясно произнесе Рейко, като се приповдигаше на лакти. — Не в този смисъл, че да искам да се оженя за вас. Аз бясно обичам секса, а за женитба още не мисля. Просто не разбирам защо е необходимо хората да се женят. А вие въобще мислите ли да се жените?
— Аха.
— Защо, каква е причината?
— За да се родят деца.
Онодера почувствува, че Рейко го гледа втренчено. Вълните спокойно обливаха телата им. Като се отдръпваха, повличаха пясък, който гъделичкаше кожата им. Момичето все още гледаше към него. Сякаш я смая простотата на отговора му. А на него започна да му омръзва тази игра на въпроси и отговори.
Изведнъж Рейко дълбоко въздъхна. Като ровеше с длани в пясъка тя легна настрани. Отнякъде съвсем слабо се дочу музика.
— Какво е това? — попита той учудено.
— Радио с интегрална схема, зашито в сутиена, водонепроницаемо е.
Онодера слушаше учестеното й дишане.
— Но какво ти става? Прегърни ме!
— Сега?!
— Да, или е твърде бързо за тебе?
Онодера мълчаливо гледаше в далечината тъмното море. Колко е ловък Йошимура. Всичко е обмислил. Непременно иска да ги сватоса. Бащата на Рейко очевидно има влияние в Организацията на рибопроизводителите и в местните делови кръгове. Има множество връзки. И Йошимура иска да задоми единствената дъщеря на този човек, който я боготвори, за своя подчинен. Както и да се развият събитията, това ще бъде в интересите на Йошимура, свързани със златоносната жила на морското дъно. Йошимура няма да изпусне своето. Този честолюбец сигурно си мисли и за собствено предприятие.
И тогава ще му е нужна финансовата подкрепа на бащата на Рейко…
А ако всичко това е така и Онодера го е разбрал, следва ли да помага на Йошимура в осъществяването на неговите планове. Ако Онодера възнамерява да прави кариера, естествено трябва да подхване играта на своя началник. Но той се отвращаваше от цялата тази нагласена работа, още повече, че не изпитваше интерес към такъв вид преуспяване, въобще него малко го привличаше човешкото общество. В сърцето му огромно място заемаше морето. И ето, сега то е пред тях — спокойно, тъмно, вълнува се и диша като живо. В далечината по островите като черни грамади се извисяваха планини. И над всичко тези трепетни, мъждукащи звезди…