Море и люлееща се земя… Огромна, кръгла планета, плаваща в черните простори на космоса. Преминават хилядолетия, десетки и стотици хиляди години, а тя все плава и плава, правейки кръг след кръг. И цялата е покрита с горчиво-солена като сълзи вода, над която само тук-там се извисява суша… А сушата е обърканият свят на човешките желания, където безумствуват власт, разкош, нищета, интриги, любов, тщеславие, апатия…
— Но прегърни ме де… — гласът на Рейко звучеше приглушено и призивно. Онодера чувствуваше как се вълнува нейната гръд. Ръцете на момичето се обвиха около шията му…
Той едва не извика. Далече зад морето, където гледаше, избухна и пробягна по среднощната чернота на небето ярка светлина. На нейния фон за миг изплува силуетът на планинската верига на далечния Идзу. Това не беше обикновена заря. Светлината бе ярка, ослепително бяла. Такава светлина може би означава нещо… Но какво? Съвсем близо до себе си чу музика, обвиващите шията му ръце го придърпваха към земята. Треперещите, съвсем слабо ухаещи на вино устни на Рейко бяха солени. Нейните ръце неочаквано силно го прегръщаха. Все още продължаваше да се чува музика, но изведнъж те и всичко наоколо изчезна…
— … труп… — разнесе се гласът на говорителя от радиото. — … Установено е, че е на безследно изчезналия преди седмица Рокуро Го-сан, тридесет и една годишен, служител от изследователския отдел на строителната компания Н. Го-сан е ръководел геодезичната група на участъка, където тази фирма строи новата суперскоростна железопътна магистрала Токайдо. Колегите му свидетелствуват, че в последно време Го-сан се е намирал в състояние на повишена нервна възбуда. В началото на месеца той напуснал главния строителен щаб в Хамамацу… и не се върнал. Съдейки по състоянието на намереното тяло, властите са склонни да вярват, че причината е самоубийство…
— Пусни ме! — Онодера се опита да се отскубне от ръцете на Рейко.
— Не! — като дишаше възбудено, Рейко все по-силно го стискаше в обятията си. — Не още…
— Пусни ме, на теб говоря! — извика Онодера. — Умрял е мой приятел.
— Сега преминаваме към следващото съобщение… — каза говорителят.
Силен удар в дълбочина разтърси земята. По лицата им като плесница удари внезапен порив на вятър. Пясъчният плаж, на който лежаха, малко се затресе и от стръмните склонове през гъстите храсталаци и тревата се посипаха камъни.
Онодера инстинктивно се обърна към морето. Над далечните планини Идзу непрекъснато пробягваха на ивици мълнии.
— Стани! — С едно движение той повдигна Рейко за ръката. Нейното рамо силно изпращя. — Облечи си банския!
Над върха на планината, намираща се далече в морето, проблясна оранжево изригване и в същия момент в небето се издигна яркочервен огнен стълб. След него, разтърсвайки душния нощен въздух, се разнесе страшен грохот. И започна — гръм, екот, свистене — сякаш едновременно стреляха хиляди оръдия.
— Какво е това? — с пресипнал глас попита Рейко. — Какво се е случило?
— Изригване! — отговори Онодера и помисли, че това е навярно вулканът Амаги, но не разбра само защо така внезапно избухна. — Бързо! — почти викна той, като дърпаше Рейко.
Земята непрекъснато, тежко, със стон се люлееше. От стръмните склонове се посипа пясък, малки камъчета и отломки от скали. „Лоша работа“ — помисли си Онодера и като хвана Рейко за ръка, искаше да побегне към морето, но изведнъж му дойде на ум вледеняваща душата мисъл.
— А къде е пътят към вилата? — рязко попита той.
— Зад тази скала, на обратната страна, в обратна посока. Но какво става с тебе? — с треперещ глас промълви тя. — Там е опасно, могат да паднат камъни. Хайде да отидем в морето.
Онодера мълчаливо гледаше под краката си. Вълните, които току-що миеха плажа, ги нямаше. Пясъчното дъно се оголи, морето се оттегли на няколко метра и неговите черни вълни продължаваха да отстъпват по-нататък. Някъде се оголиха и подводни скали.
Той почувствува, че Рейко бе обхваната от ужас. Цялото й същество беззвучно крещеше. Далечният огнен стълб обагряше облаците и кълбата дим, а от върха надолу се стичаха блестящи потоци лава…
3
И така на 26 юли 198… година в двадесет и три часа и двадесет и шест минути стана изригването на вулкана Амаги, съпроводено със земетресение в околните райони. Но както се изясни по-късно, изригването не беше причина, а следствие от земетресение, епицентърът на което се намираше на десетметрова дълбочина под морското дъно на югозапад от залива Сагами. Това изригване беше изключително нетипично. Само по себе си земетресение от шест и половина бала не беше рядкост за Япония, но то се отличаваше от обикновеното структурно земетресение и беше предизвикало съвсем неочакваното внезапно изригване на недействуващия вулкан, който отдавна не беше проявявал никакви признаци на живот.