Осем минути след началото на изригването на Амаги огнен стълб изплю и вулканът Михара на остров Ошима, задими и заръмжа планината Омуро, разположена на североизток от Амаги. На полуострова водите на реките Атагава и Гореща река, сякаш за да оправдаят своето название, започнаха бързо да се нагряват. От изворите и гейзерите с чудовищна сила избиха струи пара. На полуостров Идзу между градовете Ита и Хагашиидзу бяха залети от лавата участъци от околовръстното шосе и железопътната линия. Потокът от лава се спусна към Атагава.
Цунами, предизвикана от земетресението, връхлетя на източния бряг на полуостров Идзу, на остров Ошима и по цялото крайбрежие на залива Сагами.
Онодера и другите гости на Рейко решиха да се върнат в Токио. Вилата на Рейко, разположена на петдесет метра над морското равнище, почти не пострада. Само когато цунами удари по издадената част на сушата, разруши асансьора и светлината угасна. Срутването прекъсна пътя. А това доведе до невероятна паника у всички. Особено нервничеше Йошимура, дори не се стараеше да го прикрие. От момента, в който видя изригването на пламъка, той трепереше. Само Рейко имаше невъзмутим вид. Изражението на лицето й не се промени дори и когато баща й позвъни по телефона от Шидзуока. Той вече не се надявал да я намери между живите. Гостите се вълнуваха. Повечето от тях имаха неотложни работи в Токио. За щастие бе оцелял катерът на въздушна възглавница — по време на цунами се намираше в гараж, който беше закрит с железни щори.
Оказа се, че единственият от присъствуващите, който можеше да управлява кораба, беше Онодера. Катерът се движеше със скорост седемдесет километра в час. Светлината на прожектора пореше нощната тъмнина. Ръмеше смесен с пепел дъжд. От време на време Онодера отклоняваше поглед към Амаги, небето над което беше в зарево. Някъде отвътре у него се надигна неосъзната тревога… Той още не беше обмислил причините за това безпокойство, но чувствуваше, че то е свързано с извиващото се чудовищно, огромно и страшно, не вместващо се в никакво логично обяснение нещо, чието движение видя и усети през черупката на батискафа в най-южната част на Японската морска падина.
— Онодера — извика го някой, — търсят те от Токио. Частен разговор…
Но той сякаш не чуваше и продължаваше да стои и да гледа разсеяно само в една точка. Все още дълбоко в себе си изпитваше някакъв вледеняващ ужас.
— Частен разговор ли казвате?… — той си спомни, че през последните години все по-широко започнаха да практикуват частните радиотелефонни разговори. — Свържете ме — и си нахлузи слушалките.
— Ало, ало — чу познат плътен бас.
— Моля ви говорете, Онодера слуша…
— Аз съм Тадокоро. Най-сетне те открих. Как е там Амаги?
— Продължава да изригва — Онодера хвърли поглед към покрития с капки сив дъжд илюминатор. — И Михара пуши.
— В теб ли е дневникът, който си водеше при изследването на дъното в залива Сагами преди две седмици?
— Да, взех копие, за да си напиша отчета в къщи. Но до срока на предаването му има доста време…
— Кажи ми в дневника ти регистрирани ли са някакви данни за необичайни изменения, наблюдавани през последно време в дълбочинните участъци на този район?
— Направихме скици в общи линии… И ако не греша, се получи, че релефът на дъното се е изменил в доста обширен участък.
— Кога ще бъдеш в Токио? — попита професор Тадокоро със своя обичаен, нетърпящ възражения тон. — Разбирам, че си уморен, но на мен ми е много необходим този корабен дневник. Аз съм в Хонго, в лабораторията. Ти къде живееш?
— В Аояма — Онодера си погледна часовника. Беше един часът и четиридесет и пет минути след полунощ. — Ако се понапъна, мисля, че на разсъмване ще съм в състояние да ви го доставя. На какъв адрес?
— Втори квартал, но когато наближиш, позвъни ми по телефона.
— А данните в този дневник имат ли някакво отношение към станалото земетресение?
— Към станалото земетресение ли? — гласът на професора прозвуча гневно. — По дяволите! По цели нощи не спя, като се мъча да изясня дали е възможно да се обрисуват контурите на едно явление, далеч по-значително от това земетресение. Затова са ми необходими всички тези параметри. За сега по съществуващите данни нищо особено не може да се каже. Но…