Изведнъж гласът на професор Тадокоро изчезна.
— Ало, ало… — викаше Онодера, като смяташе, че телефонната връзка е прекъсната.
— А може би просто се побърквам — отново прозвуча гласът на професора, който този път беше отчаян. — Може би съм жертва на някаква дива фантазия… Но тя ме тревожи… Не мога да спя… Изобщо, моля те!…
— Добре, разбирам ви — каза Онодера.
Заобикаляйки Джогашима, катерът вървеше с пълен ход.
Архитектът, който седеше до Онодера, включи приемника.
„Ах, да, Го… — щом чу радиото, си спомни Онодера. — Ето, той е умрял, свършил е със себе си. Но защо? Какво се е случило? Го да завърши със самоубийство! Не, това е невероятно. Каквото и да е станало с него в службата, той не би могъл да постъпи така! Не би могъл!“
— А не е ли опасно да се движим така? — обезпокоено попита съседът му.
Като се опомни, Онодера хвана микрофона за вътрешна връзка:
— Всички да сложат поясите! — заповяда той и погледна показанията на прибора за гориво. — Нищо, до Харуми ще се домъкнем…
На поредното дневно заседание на Кабинета на министрите началникът на канцеларията на премиер-министъра направи кратко извънредно съобщение за щетите, нанесени от земетресението в Идзу. Разбира се, точни цифри още не можеше да даде. По предварителни данни вследствие цунами, земетресението и изригването са били разрушени няколко хиляди постройки и са пострадали повече от десет хиляди жилищни домове. Лавата от Амаги е допълзяла почти до град Атакава и се предполага, че общата сума на щетите, нанесени на железопътната линия, шосейните магистрали, промишлеността и съоръженията за отдих и туризъм е няколкостотин милиарда йени…
— Какво, нима не са постъпили никакви прогнози и предупреждения за земетресение или изригване? — с глух глас попита умореният, току-що завърнал се от чужбина премиер. — Нали проблемът за прогнозиране на стихийните бедствия отдавна се изучава и за това се отпускат достатъчно големи средства от държавния бюджет…
— Според мнението на учените прогнозирането на земетресенията ще бъде все още невъзможно през близките петдесет години. Наистина това не се отнася за изригванията — отговори най-младият член на Кабинета на министрите, началникът на Управлението за наука и техника. — Засега дори и причините за земетресенията не се установени. И аз мисля, че не е лесно да се предвидят признаците на очакваното земетресение в определен район, особено напоследък, когато наистина всичко се разтърсва.
— Значи строителството на свръхскоростната железопътна отсечка отново ще се забави? — попита министърът на външната търговия и промишлеността.
— Наводненията в дъждовния период също ще ни поднесат изненади.
— Тази година вече за трети път ще се приложи законът „Помощи при стихийни бедствия“ — с кисела физиономия произнесе министърът на финансите. — Ако и по-нататък продължава така, ще се наложи да се теглят допълнителни средства от бюджета. Финансовото положение през идущата година ще се окаже не от най-леките.
— Очевидно в бъдеще е необходимо да се предвиждат по-големи суми — каза министърът на строителството, като изтриваше стъклата на очилата си. — Нали година след година стихийните бедствия стават все повече и повече. Разбира се, печатът, радиото и телевизията отново ще се разшумят и ще нарекат това „запланувани бедствия“.
В тази страна на тайфуни и земетресения, където се случваха и силни дъждове, и големи снеговалежи, в тази малка и неспокойна страна борбата със стихийните бедствия беше традиционна. Дори когато те връхлитаха едно след друго, възстановителните работи се провеждаха бързо и енергично. В народа исторически се беше изработил оптимизъм, малко странен от гледна точка на чужденците, който му даваше сили не само да преодолява бедствията, но и да прави крачка напред след всяка нова катастрофа. Може дори да са каже, че Япония, преживявайки поредното глобално нещастие от рода на земетресение или война, в определен смисъл се обновяваше и се придвижваше напред по пътя на прогреса. В тази страна, която не беше склонна да допусне радикално стълкновение между новото и старото, стихийните бедствия се възприемаха като воля на небето, проявяваща се, за да помете от лицето на земята всичко онова, което бе станало препятствие и пречеше на хората да живеят нормално, но от което те сами не можеха да се избавят.
— Главният проблем сега е паниката сред населението — заговори бавно премиерът и изведнъж млъкна. Погледът му бе прикован върху чашката на масата. Жълтеникавата повърхност на изстиналия чай трептеше на ситни бразди под ярките слънчеви лъчи.