— Възхитително съоръжение, но си има и недостатъци. При него продължителността на пребиваването под вода зависи от дълбочината на потопяването — каза Онодера, като поглади нежно корпуса на батискафа. — На дълбочина петстотин метра може да се клатушка цял ден, а ако се премине две хиляди метра, времето на престоя рязко намалява. Баластната система започва да отказва. Накратко казано, преди всяко потопяване на по-голяма дълбочина трябва да се прави щателна проверка.
— Колко пъти сте се спускали на такава дълбочина?
— Четири пъти до девет хиляди метра, два пъти на повече от десет хиляди метра, без произшествия, но…
— А ако се спуснем до Марианската падина4, ще издържи ли? — попита професорът.
— „Вадацуми–2“ може би…
— Юкинага — спомни си изведнъж нещо професорът и се отдалечи от „Вадацуми“, — трябва да поговорим.
Професорът прегърна доцента през рамо и влезе с него в каютата. Онодера остана сам до батискафа. Сирената за отплаване изсвири. Отвързаха въжетата. Зад кърмата закипя бяла пяна и сиво-синият патрулен кораб с водоизместимост деветстотин и петдесет тона леко и бързо се отдалечи от мястото за акостиране.
Онодера извади папката на фирмата и прегледа документите за предаването на „Вадацуми“. Струваше му се, че всичко е наред. С регулировката на батискафа щеше да се заеме в открито море, привечер, когато станеше по-хладно.
В това време на палубата се появи як, набит мъж, който държеше в уста изгаснала лула.
— Я? — учуди се Онодера. — И ти ли си тук?
— Не мога да разчитам само на документите. Малко съм неспокоен — засмя се нервно широкоплещестият мъж. Това беше щурманът Юуки, който управляваше „Вадацуми“ при последното му потопяване. — И какво хубаво има на брега? Само горещини, нали? Ще ти помогна при ремонта.
— До остров Хачиджо някак си ще се оправим — каза Онодера, като поглеждаше към „Вадацуми“. — Оттам ще се върнеш със самолет, нали? Сигурно си много уморен?
— Да вървим — Юуки плю зад борда и изчука лулата си. — Този кораб е превъзходен и скоро ще стигнем до Хачиджо. Трябва да разглобим преобразователя на движение на втория винт. Невинаги превключва на обратен ход.
— По дъното на гондолата има драскотини. Надявам се, че не е опасно — каза Онодера, загледан в дъното на лодката, направена от изключително твърда, устойчива на натиск молибденова стомана.
— Дреболия, не е нещо страшно, незначителни са и драскотините по страничния илюминатор. Плексиглас за него имаме в излишък.
По решение на Съюза на производителите на риба „Вадацуми“ се занимаваше с изследването на шелфа до изхода на залива Суруга. Затова и беше на борда на огромен траулер в пристанището Яидзу. В това време се получи новината за потъването на остров, който се намираше на юг. На мястото на произшествието веднага бе пристигнала комисия от метеорологичната служба. Молбата да изпратят „Вадацуми“, както и решението да го включат в главните сили, бяха заслуга на един океанолог, най-авторитетният в Управлението по наука и техника.
— След тези новини какво ли още ще чуем? — каза Онодера, като разглеждаше Юуки. — Напоследък хората много нервно реагират на всичко, свързано с вулканичния пояс Фуджи. А в същност какво ли толкова е станало? Потънал е един необитаем остров…
— Не е бил съвсем необитаем — отговори Юуки с гримаса на недоволство по умореното лице. — Така поне твърдят канакските рибари. Понякога те са се укривали на острова от вятъра.
— Значи са били там и са успели да се спасят?
— Да. Тази нощ до острова стояла рибарска шхуна — каза Юуки, като развиваше корабното въже. — Хората се спасили.
— Не изглеждаш добре — Онодера сложи ръка на рамото на Юуки. — Може би е по-добре да си починеш малко в каютата. А с регулировката ще се заема привечер.
— Добре е да започнеш по-рано — посъветва го Юуки. — Нали знаеш, че този кораб се движи със скорост двадесет и пет възела. Истински ескадрен миноносец.
— Все едно. Ще се потопяваме утре — Онодера хвана ръката на Юуки и леко го разтърси, така че той стана. — Иди да си починеш.
3
„Хокудо“ продължаваше да се движи надолу, на юг. Онодера послуша съвета на Юуки и не чака до вечерта, а се зае веднага с регулировката на батискафа.
През втората половина на деня, когато „Хокудо“ вече наближаваше остров Хачиджо, беше получена радиограма, в която се съобщаваше, че „Тацуми-мару“ от фирмата КК, който трябваше да се срещне с „Хокудо“ в пристанището, вече е пристигнал на мястото на произшествието. И „Хокудо“ тръгна натам.
4
Марианската падина е най-дълбоката в света — 11 022 метра и се намира в Тихия океан, в Марианския проток. Открита е през 1958 година от съветския научноизследователски кораб „Витяз“.