В сутерена на височината на тавана покрай трите стени минаваше галерия, заградена с метална мрежа. В нея зад преградите от стъкло и пластмаса имаше няколко стаички, догоре запълнени с телефони и апарати за свръзка. А свободната стена беше заета от огромна карта на Япония и обкръжаващите я морета. Под нея имаше табло с много разноцветни бутони. Изглеждаше, че цялото триетажно здание, построено от железобетонни панели, тук-таме напукани и даже изкривени, се държи само затова, защото яко се беше вкопчило в кутийката на компютъра. Тази жалка, извехтяла съборетина би подхождала идеално за кантора на някоя мошеническа фирма за търговия с недвижими имоти. Пред вратите стояха разхлопан автофургон и един допотопен автомобил.
След като позвъни по телефона, Онодера се спусна в сутерена. Тялото му почувствува приятна прохлада. Климатичната инсталация работеше отлично. В сутерена нямаше никой. Вероятно беше започнала обедната почивка. Професор Тадокоро седеше сам до масата подпрял глава с ръка, и нещо си мърмореше. Той вдигна към него възпалените си очи и го погледна като непознат.
— А, ти ли си — каза той, сякаш идваше на себе си. — Да, току-що позвъня Юкинага. Скоро ще бъде тук. Когато му казах, че си при мен, поиска да се срещне с тебе.
— Самият Юкинага? — учуди се Онодера.
— Да, той живее недалеч от тук. Искаш ли да обядваме заедно? Ще поръчаме да ни сервират тук — Професорът се протегна към телефона.
— Вие искахте да говорите нещо с мен?
— Да — Професорът бавно затвори телефона и отново се замисли. — Става дума за твоя батискаф — отново заговори той след дълга пауза. — Какво ще бъде заплащането, ако го вземем под наем за дълъг срок?
— Ще ви кажа, всичко зависи от наемните условия… — Онодера не очакваше такъв въпрос. — Попитайте отдела за даване под наем, който е в нашата фирма. На мен ми е трудно да пресметна, тъй като заплащането зависи от наемния срок, работните дълбочини, поставените задачи…
— Исках да разбера още нещо — професор Тадокоро повдигна дебелия си показалец. — Ако сега се подаде заявка за наемане, може ли веднага да се пристъпи към използуването на батискафа?
— Това е невъзможно — бързо отговори Онодера. — Щом завърши сегашното изследване, „Вадацуми“ ще бъде изпратен към остров Кюшю. Там ще се провеждат проучвания, свързани със строителството на тунел под Корейския пролив между Шимоносеки и Пусан. Работа за цял месец, а след това трябва да се изпълни заявка за Индонезия. Да, има още много заявки, така че вашият ред ще дойде след няколко месеца.
— Но става дума за много важна работа — професорът удари с длан по масата. — Не е ли възможно батискафът да се получи веднага с привилегия?
— Не знам, нищо не мога да кажа — Онодера за миг си представи физиономията на началника си Йошимура, с когото се раздели на разсъмване. — Това вероятно ще зависи и от срока за наемане. А на вас батискафът за дълъг период ли ви е нужен?
— За половин година, а може би и повече — върху лицето на професора се появи упорит израз. Той самият разбираше нелепостта на своето желание. — Впрочем ти сам видя, ние заедно го видяхме. Аз искам основно, надлъж и нашир да изследвам дъното на Японската морска падина.
— За половин година? — Онодера поклати глава. — Това е съвършено немислимо, а вас няма да ви задоволи, ако ви дават батискафа, така да се каже, в паузите между изпълнението на другите заявки.
— Но защо, защо в Япония има един-единствен батискаф, годен да се спуска на десет хиляди метра? — професорът вече беше загубил търпение и викаше. — Ние сме също морска държава! Смешно е!
— Има батискафи за потопяване на две хиляди метра. Такъв има и нашата фирма. А в цялата страна те са пет или шест. Нали нуждата от свръх дълбоководни батискафи се появи съвсем отскоро. А и нашият „Вадацуми“ като правило се използува за изследването на шелфовете на дълбочина хиляда, максимум две хиляди метра. Когато пуснат на вода „Вадацуми–2“, ще бъде по-леко. Но докато го изпитват, ще мине не по-малко от година — меко каза Онодера, като се опитваше да успокои професора. — А може и да се наеме от чужбина.
— Всичко това го знам — професорът хвърли на масата къс хартия. Беше списъкът на всички дълбоководни съдове в света. — Но не искам, разбираш ли? Не искам да наемам чуждестранни съдове! На всяка цена искам да получа японски. Защо? Понеже това изследване… в общи линии… е много деликатно и най-пряко е свързано с интересите на Япония.
Професор Тадокоро изведнъж замълча.