— Господин професоре — реши се да каже Онодера, — не бихте ли ми обяснили какво възнамерявате да изследвате? Какво става на дъното на Японската морска падина?
Тадокоро скочи от стола, косите му се разпиляха и пламтящите му очи се впиха в Онодера.
— Какво става ли? — изрева той. — Не знам! Абсолютно нищо не знам! Затова и трябва да се изследва. Събрах всички съществуващи данни, но най-главното липсва! Така че засега нищо определено не може да се каже. Гледай!
Професорът щракна превключвателя. Зад изобразената на прозрачното табло карта на Япония светна още една, друга карта, многоцветна и многослойна като мозайка.
— Изобщо ние събрахме всички възможни данни и ги наложихме едни върху други. Тук е всичко: и метеорологичните наблюдения, и почвените изменения, и активността на вулканите, и измененията на бреговата линия, и гравитационните колебания, и топлинните потоци, и подземното разпределение на температурите, и геомагнитните изменения, и годишните колебания в геотока, и измененията и колебанията на морското дъно, движението на магмата (доколкото това е възможно), и земетресенията и движението на планинските вериги, дори измененията в биосферата — всичко, всичко, което можахме да получим… Тук влизат и измененията от екологичен характер, в частност данни за миграцията на рибите и прелетите на птиците. Но в крайна сметка нищо не можахме да разберем. Успяхме, струва ми се, да налучкаме някакви признаци, но все пак на тази основа не бива да се прави сериозен извод. А на мен са ми необходими все повече и повече данни… Необходимо ми е да събера всички данни, отнасящи се до Японската морска падина…
— Но защо така бързо?
— Това… — професорът поклати глава. — Това не мога да кажа. Но ме мъчи едно опасение, което ме кара да бързам.
Професор Тадокоро обърна превключвателя. Ръцете му безсилно се отпуснаха. Сега той имаше вид на измъчен старец.
— Извини ме, раздразнен съм — с тих глас се оправда професорът. — Но разбираш ли, на мен не ми достигат данни! И пари ми трябват, и то страшно много. И бързо. Може би опасенията ми ще се окажат погрешни. Вероятно много греша. Дори допускам, че това е моя необуздана фантазия. А за да се разбере дали е фантазия или не, са ми необходими много пари.
— На мен много ми се иска да ви бъда полезен с нещо — каза Онодера.
— Да, да! Помогни ми, Онодера! Готов съм да приема и най-малката помощ. Ако съумея да взема „Вадацуми“, ти нали няма да възразяваш против заявката за теб като щурман?
— Разбира се. Но аз искам да кажа дали не мога да ви бъда полезен и в нещо друго…
Откъм стълбата се дочуха стъпки. Приват — доцент11 Юкинага и в тази горещина беше с вратовръзка и сако. На неговото строго правилно лице нямаше и следа от изпотяване.
— Здравейте! — усмихна се Онодера на Юкинага.
— Хайде да обядваме заедно — предложи професорът. — Да отидем някъде? Или да поръчаме тук?
— Да си кажа откровено, все едно ми е…
— Почакайте — професорът натисна копчето на интерфона. — Никой не отговаря. Горе пак няма никой. Почакайте тук, аз сега ще донеса нещо разхладително…
Професорът така бързо изтича по стълбите, че те дори не успяха да направят опит да го спрат.
— Добър човек е — усмихвайки се, каза Онодера.
— Да, естествен и непосредствен, рядкост в наше време — въздъхна Юкинага. — Гений, хвърлящ се безразсъдно в работа. Ето защо в научните среди у нас го ценят много по-малко, отколкото в чужбина.
Онодера прекрасно разбра смисъла на тези думи. Неговото внимание беше привлечено от някакъв прибор в ъгъла до компютъра и той започна да го разглежда.
— Добра лаборатория — подхвана той. — Действително, вътре е малко неугледна…
— За нейното обзавеждане бяха необходими петстотин милиона йени — поясни Юкинага.
— А откъде професорът разполага с такива средства? — попита Онодера. През последните часове той мислеше само за това.
— От Общината на световния океан, има такава религиозна организация — засмя се Юкинага. — Новосъздадена религия, която е получила световно признание. Добре са я измислили, а? Култът към слънцето, култът към животните съществуват отдавна, но да се прояви и култ към океана — това вече е съвършено нов ход! В тази организация влизат хора от всички националности, от рибарите до корабопритежателите, накратко казано, всички, чиято работа така или иначе е свързана с морето. В много страни има и дъщерни организации. Световни връзки. Казват, че в центъра на Общината на световния океан се намира Гърция и вероятно се субсидира от корабопритежател — милиардер. Изобщо страшно богата религиозна организация.