— Именно затова, професоре, ви моля да вземете участие! — Юкинага не пропусна да се възползува от думите на професор Тадокоро. — Вие ще разкажете това, с което се занимавате сега.
— А с какво се занимавам сега?! — извика Тадокоро, като скочи от стола. — С какво се занимавам сега? Да говоря за това? А как ще се изтълкува? Отново ще ме нарекат безумец и ще стана за смях. Аз нямам още точни данни. Отчаяно се боря, за да ги получа. Но на този етап, когато на мен самият всичко ми е в мъгла, какво обяснение ще мога да дам? Ако споделя с тях своите предположения, повтарям: само своите предположения, това може да повлече след себе си ненужни вълнения в обществото. Ще ме нарекат безумец, фанатик, обхванат от налудничави идеи. И на теб препоръката за моята кандидатура може да ти навреди. Помисли за бъдещето си. И твоят приятел може да пострада, губейки авторитета си. Не, аз няма да участвувам! В никакъв случай!
— Моето бъдеще! Голяма работа — търпеливо възрази Юкинага. — Нали делото, за което говорим е от изключителна важност за Япония…
— Япония… Да, Япония — лицето на професора изведнъж помръкна, сякаш щеше да заплаче. — Япония… Юкинага, скъпи, та аз имам Земята! Тя за милиарди години е родила толкова живи същества, извела ги е от океана на сушата и най-накрая е сътворила човека… И въпреки че човекът, нейната скъпоценна рожба, е замърсил цялата повърхност на майката — земя, тя продължава да тъче своята съдба, своята история…
— Но, професоре, вие сте японец — със спокоен глас каза Юкинага. — Вие обичате Земята. Тази нежна и удивителна планета, а също така тайно обичате и Япония. Ако не е така, защо тогава не изпратите всички събрани от вас данни в Общината на световния океан? И защо не публикувате нищо, мълчите за своите хипотези, избягвате журналистите и всякакви там типове от ежедневниците, любители на сензации и скандали?
— Спри! — рязко извика професорът. — Откъде знаеш, че крия всички данни от тези, които ме субсидират?
— Казах го наслуки — Юкинага сведе очи, а после пак го погледна. — Четох един от докладите ви до Общината на световния океан. Там вие посочвате подробни данни за биосферата на морското дъно и за коралите — данни, които съвсем не ви интересуват в момента. А намекът за нещо страшно, който почувствувах от вашите приказки, в този доклад въобще го няма. И така, професоре, някъде дълбоко в душата си вие се безпокоите за Япония, истина ли е? — продължи да настоява на своето Юкинага. — Това, което се отнася за Япония, вие искате да го скриете от другите страни и от центъра на Общината на световния океан. Нима не е така?
— Какво знаеш ти за Общината на световния океан? — заядливо попита професорът.
— Почти нищо — призна си Юкинага. — Много богата организация, но съвсем любителска…
— Юкинага — изведнъж със съвсем друг тон каза професорът. — Съгласен съм да дойда на тази среща, или как я наричате там. Разбира се, в случай, че твоята препоръка окаже влияние. Кога ще се състои срещата?
— Още не е решено точно, но мисля, след три-четири дена — въздъхна облекчено Юкинага. — Хайде да ядем! Яденето съвсем ще изстине…
4
Срещата между учените и членовете на Кабинета на министрите по проблема за земетресенията се състоя след една седмица. Проведе се тайно от представителите на печата в клуба, намиращ се в новото здание на улица Хирагава. Присъствуващите чуха малко нови неща. Началникът на Центъра за защита от природните бедствия заяви, че ако сеизмичната реконструкция на зданията в Токио продължава все така успешно както сега, щетите ще се окажат почти несъществени, дори и в близките две-три години да стане земетресение с мащабите на това в Канто от 1923 година.