— Пристигна радиограма от наблюдателния кораб — каза капитанът, като слизаше от мостика. — Ще се отправим към областта на потъващия остров, а после ще тръгнем директно към остров Тори, за да евакуираме оттам сътрудниците от метеорологичната станция.
— Към остров Тори ли? — учуди се доцент Юкинага, като вдигна рамене. — Там също ли има изригване?
5
„Хокудо“ пристигна на мястото на срещата, на тридесет километра от остров Тори.
Залязващото слънце щедро пръскаше последните си лъчи върху морската повърхност, която, сякаш полята с масло, леко потреперваше от югоизточния бриз.
Дълбоководният батискаф „Вадацуми“ беше свален от палубата и заедно с палубната поставка беше спуснат на вода. Затегнаха го с въжета към „Дайто-мару“, третият кораб от метеорологичната служба, и го качиха на кърмата му. Танкерът за изследване на морското дъно, производство на фирмата КК, все още не се виждаше. Изглежда, „Хокудо“ го беше изпреварил. Говореше се, че ще пристигне през нощта.
Над тихата морска повърхност настъпи полумрак. Ярки, огромни звезди осеяха небето над южното море. Разтоварването завърши. „Хокудо“ даде прощален сигнал и пое курс на югозапад към остров Тори, за да евакуира служителите от метеорологичната станция.
— И все пак какво става на остров Тори? — разнесе се на палубата гласът на професор Тадокоро, чиито събеседници не се виждаха в полумрака.
— Положението не е съвсем ясно. Температурата на почвата се повишава, дими… С една дума, характерни признаци за вулканично изригване — отговори глас на възрастен човек. — Нали видяхте изригването на Байонез? Общо взето, весели работи…
— А какво земетресение е имало на изток от Бонинската морска падина?
— Слабо. Изглежда, не е оказало голямо влияние върху територията на остров Хоншю5.
Отвори се вратата и на палубата нахлу светлина. Чу се глъчка. Фигурите на Юкинага и професор Тадокоро рязко се откроиха на фона на светлината. Посрещнаха ги приветливо, с радостни възгласи и двамата влязоха в салона.
Като поръча на Юуки да се грижи за „Вадацуми“, Онодера слезе долу. Хиляда и осемстотинтонният „Дайто-мару“ беше кораб, предназначен за метеорологични наблюдения. Вътрешността му не се различаваше от пътническите кораби. Имаше просторни и комфортни помещения, които блестяха от чистота. Докато Онодера вървеше по коридора, някой го повика от вратата на офицерския салон. Беше Юкинага:
— Онодера-сан, току-що започнахме заседанието. Заповядайте!
Като влезе, Онодера забеляза около десетина учени — изследователи, които разглеждаха разстлана върху масата морска карта и оживено разговаряха. Сред тях имаше и видни личности.
— Онодера-сан се занимава с изследването на морското дъно — представи го доцент Юкинага. — Отговаря за управлението на „Вадацуми“.
Всички леко се поклониха и продължиха разговора.
— Къде са канакските рибари, които по време на потъването са били на острова? — попита професор Тадокоро.
— Изпратих да ги повикат — отговори възрастен човек. — А утре с американски кораб ще бъдат изпратени по домовете си.
— Знаете ли — започна представителят на метеорологичната служба, — този остров беше открит преди четири-пет години. Неговата териториална принадлежност беше утвърдена само преди три години. И досега все още не е решено какво име да му се даде.
— Как е възможно в нашия век на информацията островът да бъде забелязан едва преди четири-пет години?
— Защото преди не е съществувал — обясни един от членовете на комисията. — Беше забелязана само една подводна скала, за която знаеха малцина от рибарите. А и се намираше встрани от авиолиниите. Преди пет години, когато беше открит от японския метеорологичен флот, беше вече истински остров, който се простираше на километър и половина от юг на север и на осемстотин метра от изток на запад. Най-високата му точка се издигаше на седемдесет метра над морската повърхност. Отгоре растеше трева и най-важното — имаше извор със сладка вода.
— На такова малко островче? — удиви се професор Тадокоро. — Изумително! При това в средата на океана…
— Сред островите с вулканичен характер има и такива — включи се в разговора доцент Юкинага. — Съществува теория, че под земята се образува природен дестилатор…
— Управлението по морска промишленост направи предложение в правителството — подхвана друг член на комисията — този остров да се използува като база за океански риболовни траулери, а Управлението по метеорология възнамеряваше да пренесе на него своята станция от остров Тори. Смяташе се, че на новия остров вулканичната дейност е прекратена още преди десетина години. Там имаше удобен залив, може би от кратерен произход, много подходящо място за кораби, прясна вода. Не може и дума да става да се сравнява с остров Тори, с неговия действуващ вулкан.