— В третия плик има още един. Там е четвъртият вариант, където ние даваме крайно мнение за нещата — тихо каза монахът. — Откровено казано, всички искахме да се спрем на него. Но тогава нашата работа съвсем нямаше да отговаря на поставената ни задача. Затова го написахме като отделен вариант с особено мнение.
— Същността му е следната: нищо да не се предприема — поясни професорът. — Всичко да си остане така, както е, и никакви мерки, нищо да не се…
„Но вие какво!… — едва не извика Куниеда. — Всички японци, до последния, сто и десет милиона да загинат? Ето с какво са се занимавали тези учени?! На кой ли дявол са притрябвали…“
— Ето каква била работата — произнесе старият Ватари, без да откъсва поглед от третия плик. — Значи появи се и такова мнение… Да…
— Може би именно в това е изключителността на японския народ, че у него може да се появи и такова мнение… — монахът повдигна клепачи, като че ли убеждаваше самия себе си…
— Всички вие, тримата, преди да направите такова заключение, помислихте ли за своята възраст? — острият поглед на Ватари премина по лицата им.
— Как да ви кажа… — промърмори Фукухара, който отново извъртя глава към разтворените шьоджи.
— Ханаеда, ела тук! — каза старият на момичето, което седеше на прага. — Моля ви се, погледнете я! Тя още не е познала любовта. А за такива момичета помислихте ли?… Или за децата?…
— Как да ви кажа — повтори Фукухара. Куниеда дори не забеляза, че беше свил пръстите си в юмрук и те се бяха навлажнили. Той беше озлобен. Нима тези учени са зверове…
— Това е най-крайната гледна точка… — промълви монахът. — За нас тя е своеобразна изходна позиция, от която бихме могли да обмислим различните варианти.
— Да, изходна позиция… А тя гласи: нищо да не искаме и да не търсим от другите страни по света… Япония може да се надява само на Япония — гласът на професора стана съвсем безжизнен. — Все още светът е така устроен, че Япония не може да има към него някакви изисквания… Човешкото общество на нашата планета все още не е в състояние да осигури правото на всеки гражданин да живее, в която страна пожелае. И трябва да се предполага, че едно такова положение на нещата ще се задържи още доста дълго време. Ето това може да се приеме като изходен момент. На японския народ, който губи своята територия, ще се наложи да моли от другите народи да се смилят над него и да го пуснат в някое ъгълче. Но ако молбите му бъдат отхвърлени, той не бива да настоява. И ако въпреки всичко японците се настанят някъде, те ще живеят, като разчитат само на себе си…
— Декларацията за правата на човека… — Куниеда не издържа и се намеси — гарантира правото на живот на всеки човек, ако той… всяко правителство…
— Декларацията си е декларация — почти беззвучно промърмори професор Фукухара. — А такова право, според което един човек би могъл да настоява пред цялото човечество, за съжаление все още няма, то дори не е формулирано. Във всяка страна съществуват свои закони за права и задължения на гражданите и правителството…
— Ако ние по някакъв начин оцелеем, на потомците ни ще се наложи да страдат… — тихо каза старият Ватари. — Дали те ще искат да останат японци, или не… Поведението им ще се регламентира не от Япония, а от външния свят… Би било по-лесно, ако изчезнеше самото понятие „Япония“… Японците биха се превърнали просто в хора. Но това няма да стане… Културата и езикът са историческа „карма“… Ако Япония като държава, народ, култура, език и история изчезне изведнъж, това би било посвоему добре… Но японците, са все още млад народ, волеви народ, неговата „карма“ да живее все още не е свършила…
— Извинете — каза мълчалият до този момент технически помощник, — може би учените ще трябва да си починат, разбира се, с ваше разрешение. Те изобщо не са спали през цялото това време.
— Куниеда, пликовете… — старият кимна на момичето.
— Благодаря ви. А сега можете да си почивате.
Куниеда и момичето помогнаха на Ватари да се премести в креслото — количка, а другите трима мъже не се помръднаха.
— Веднага ли заминавате за Токио? — попита Куниеда, като буташе количката. — Добре би било да вземете със себе си и учените. Коли има. Мисля, че е опасно да се остава тук.
— Ханаеда — властно каза старият, като се обърна към момичето, — незабавно извикайте лекар, трябва да прегледа учените.
Ватари беше решил да не губи нито минута и да се отправи с книжата за Токио, като остави двата автомобила за гостите. Когато Куниеда добута креслото — количка със стария до специално изработения за него Мерцедес–600, от небето се посипа сняг. В същия момент се разнесе оглушителен грохот. Куниеда се обърна. Недалеч от върха, от един от склоновете на Фуджи се издигаха кълба дим.