Като крачеше в това стълпотворение под ледения, духащ отстрани вятър, Онодера изведнъж си спомни, че скоро е празникът на Вземане на вода от Февруарската кула на храма в Нара. Тази мисъл го накара да потръпне.
Животът си течеше както обикновено. Всяко живо същество с очакваше идването на пролетта. В този световъртеж всеки човек мислеше за утрешния ден. След суровата зима идва пролетта, разцъфтява сакурата20, растат децата, настъпва новата учебна година. Чиновникът става началник, хостесата си намира покровител или се омъжва. В необратимия ход на времето хората обмислят своите скромни надежди, чакат смяната на годишните времена, размишляват за живота, оцветен от малки радости и размътен от тъга. Онодера сега се почувствува отделен със стъклена врата от целия този живот. Това не бе просто стена, а екран на смъртта. Ако се погледнеше животът откъм неговата страна, и в най-веселата сцена прозираше смъртта. По залятата със светлина улица крачат безброй чифтове обувки, а всеки чифт носеше живот… И отново една буца на тъга заседна в гърлото му: „Бягайте! Спасявайте се!“ — искаше му се да извика.
Измъчван от страх и с пиянското желание да закрещи, Онодера се хвана за главата. Като си пробиваше с неуверени крачки път през тълпата, той се блъсна в някого, който изпусна чантата си. Отвътре се посипаха всякакви дреболии.
— Извинете — Онодера се наведе да събира съдържанието на чантата. Като посегна да вземе червилото, той изгуби равновесие и едва не заби нос в асфалта. По чудо се удържа и приклекна.
— Онодера-сан — дочу над главата си глас.
— Какво?!
Видя върху асфалта пред себе си дамски обувки от черен лак, а над тях черни кадифени панталони. Издигаше поглед все по-нагоре и по-нагоре, докато почувствува, че нечия ръка се опря на рамото му.
— Колко ви търсих, Онодера-сан — каза развълнуван глас, — искам да говоря с вас…
Онодера с мъка повдигна замаяната си глава и видя прибрани на кок коси, мургаво сериозно лице и една усмивка.
Това беше Рейко Абе.
7
Щабът на „Програма Д“ заемаше единадесет стаи, разположени на трите етажа в зданието на Силите за самоотбрана. В най-голямата от тях неотдавна поставиха дисплей Д–3. Той беше много по-голям от този на „Йошино“. На екранното устройство нагледно се отразяваха всички енергетични изменения, които се извършваха в основата на Японския архипелаг. Дисплеят беше конструиран преди пет години от една фирма, която произвеждаше електронно — оптични прибори. Изключително високата цена и сложността на включването му към компютъра ограничаваха неговото приложение. Когато преминаха към изпълнението на „Програма Д“, Наката счете за необходимо да поръча дисплей Д–3. Първият опитен образец беше поставен на „Йошино“, а вторият, който беше по-съвършен, го инсталираха в щаба.
От многобройните прибори, разположени на дъното на морето около Японския архипелаг, по двата канала за ултра дълги и ултракъси вълни постъпваха данни за подземни трусове, изменения в топлинния поток, релефа на дъното на континенталния склон, разпределението на гравитационното поле и неговите елементи. Тези данни се приемаха от двадесет високоскоростни кораба и десет самолета, а чрез наземна станция се въвеждаха в компютъра на щаба. Тук постъпваха данни дори за широкомащабните изменения при разпределението на гравитационното поле в пространството. Тези данни се регистрираха от тринадесет самолета и два вертолета. Два специализирани самолета предаваха информация за изменения в гравитационната константа. Освен това щабът получаваше данни от наземните регистриращи прибори, поставени по територията на цяла Япония, в съответствие с проекта за прогнозиране на земетресенията.
Да се анализира цялата тази информация и да се създаде пространствен модел, а след това да се трансформира в сигнали за дисплея Д–3, не беше по силите на единствения компютър на Силите за самоотбрана. Наложи се да привлекат Научноизследователския институт на Корпорацията за телефонна и телеграфна техника.
Специално разработеният от тях компютър с холографска памет беше съединен чрез коаксиален кабел, позволяващ да се използува особена система за уплътняване на честотите с диапазон до шестдесет мегахерца, с компютъра на Силите за самоотбрана.
След нововъведението към щаба беше присъединена и петата лаборатория на Научноизследователския институт в Йокосука. Към него сега, освен „Такацуки“ се числяха и двата наблюдателни кораба „Ямагуто“ и „Харукадзе“, а също така и най-големият и най-нов кораб на Силите за морска самоотбрана „Харуна“ с водоизместимост четири хиляди и седемстотин тона. В продължение на два месеца в разпореждане на щаба трябваше да постъпят ледоразбивачът „Фуджи“ и подводницата „Кайрю“, спусната преди половин година във водите на Кобе и сега в изпитателен срок. По този начин щабът разполагаше с една трета от всички кораби на Силите за морска самоотбрана.