Хората заеха местата си. Светещото изображение на тримерния екран изгасна. Стрелките на приборите се върнаха към нулевото деление. Всичко започна отначало. Задвижи се стрелката на часовника със светещ циферблат. Защракаха клавиши. С шум се включи електронното пишещо устройство. Този път значително по-бавно се задвижи светещото стереоскопично изображение. Плавно се завъртяха, като пулсираха, червените, жълтите и оранжевите светещи точки, а между тях се появи трепкаща светлинна завеса, която приличаше на северно сияние. Като струеше и се преливаше, тя нетърпеливо се приближаваше към извитото като лък изображение на Японския архипелаг. Сякаш красив, светещ, но отровен скат се готвеше да нападне очертаната със сини линии страна…
В началото измененията в светещото изображение бяха почти незабележими. Жълтите и оранжевите точки, които очертаваха пунктирните линии, постепенно изгасваха, а червените, както и светещата завеса, постепенно се увеличаваха, като ставаха все по-ярки…
— Стоп! — извика Наката. — Времето?
— Триста и две секунди…
— Юкинага-сан, снимайте не само на видеолента, но и фотографирайте. Ще изменим мащаба на времето двойно, четири десети по десет на четвърта…
— А дали това ще бъде достатъчно? — попита някой. Може би да забавим четири пъти?
— Мисля, че това нищо няма да даде. А сега да започваме!
Чу се прищракване и секундната стрелка отново затича по циферблата, но този път хората поглеждаха към екрана със страх.
Забави се пулсацията на светещите точки, както и колебанието на светещата завеса. През всеки две секунди прещракваха фотокамерите. Сиянието на червените точки се усили и те се подредиха като стъклени топчета откъм брега на Японско море и около островите Идзу и Бонин. Откъм страната на Тихия океан надолу по Японската морска падина се появи светещ облак, оцветен отгоре в зелено, а отдолу в червен цвят. С всеки изминат миг ставаше по-ярък.
— Това какво е? — попита сътрудникът от Института по геодезия и картография. — Миналия път не го забелязах.
— Погледнете! — почти извика Наката. — Погледнете под архипелага!
В горната част на мантията под Японския архипелаг на около двеста километра дълбочина, като образуваше червен пояс, премина долната червена част от облака. Под Японско море тази ивица се превърна в мъгляво петно, което ставаше все по-червено.
— Какво означава тази ивица? — промърмори Машита. — Защо на дълбочина двеста километра именно под Японско море енергията се разпространява с такава скорост?
— Защо ли? — поклати глава Наката. — Кой може да каже какво точно става дълбоко под земята? По данните на мониторите компютърът е изчислил неизвестен за нас процес и е създал съответен модел.
— Но защо енергията се натрупва така дълбоко под земята? — раздразнено попита Машита. — Това е теоретически невъзможно. Енергията превишава границата на еластичността на земната кора.
— Започва се — каза служителят от Управлението по метеорология. — Японският архипелаг се разчупва…
Около центъра на Японския архипелаг, в източната част на залива Томияма се беше образувала зловеща зигзагообразна червена линия, която се разпростираше на север и на юг. Едновременно възникнаха безброй по-малки линии по всички части на островите, които принадлежат на Японския архипелаг. Изображението му се изкриви. Зелено светещият облак над обърнатата към Тихия океан страна отиваше все по-дълбоко, като се преместваше на изток. Червеното петно под Японско море се увеличаваше и пулсираше като живо. Синьото изображение на архипелага се наклони: източната половина на изток, а западната — на запад. Часовникът ясно отмерваше секундите, а на екрана потъваше Японският архипелаг — леко наклонен, той бавно отиваше все по-надолу и по-надолу… И ето, замря… Зелената светлина под Тихия океан избледня, както и червената под Японско море. Червените точки постепенно станаха оранжеви, а после — жълти. Не след дълго почти изгаснаха.
— Времето?
— Шестдесет и две секунди след второто пускане — отговори някой. — Изчислено в дни, тридесет и два дни и малко повече…
— И такъв катаклизъм ще настъпи след някакъв си месец — разнесе се гласът на Машита. — А на какво разстояние ще се изместят островите?
— Максимално тридесет и пет километра в хоризонтална и минус два километра във вертикална посока. Източната част на Япония ще се измести на югоизток, а западната — на юг. Кюшю ще направи пълен кръг наляво — с южната си част ще се обърне на изток.
— Преместването по вертикалата е два километра. В този случай върховете на планините ще останат над водата.