— Ще останат, но нима мислите, че на тях ще може да се оцелее? — засмя се Наката. — Та там ще има срутвания, изригвания. С това промените няма да престанат. Архипелагът ще се спуска все по-ниско и по-ниско.
— Да — потвърди сътрудникът от Управлението по метеорология. — Преместването ще продължи със скорост няколко сантиметра на ден, както в хоризонтална, така и във вертикална посока.
— А може би моделът не е верен? — рязко попита Машита. — Аз просто не мога да повярвам. Какво е това преместване на енергията, която идва откъм Тихия океан и се насочва към Японско море под самата Япония? Трудно е да се допусне, че тази огромна маса енергия с такава скорост ще се придвижи през скалите на дълбочина стотици километри… И повтарям, натрупването на такава маса енергия превъзхожда границата на еластичност на земната кора…
— Почакайте — промълви Наката, — възможно е моделът да не е съвършен. Ние нищо не знаем за ужасните неща, които стават на няколкостотин километра дълбочина под земната кора… Но такова преместване на енергия може да се допусне… Нали сте чували за тунелния ефект.
— Наката-кун, признавам вашата гениалност, но защо трябва всичко да мерим с един аршин? — възбудено заговори доцентът. — Тунелният ефект се използува при моделирането на атомното ядро. А вие смятате с този модел да обясните такива грандиозни явления като процесите в земната кора…
— Почакайте, съвсем не мисля така — Наката поклати глава и посочи с ръка към блока. — Никой не приема, че пренасянето на енергия в твърдото тяло, както и в скалите, става само за сметка на трептенията в кристалните решетки. Но съществува интересно явление с подобен тунелен ефект при твърдите тела с висока плътност.
— Кое е то?
— Преместването на енергията в граничните участъци на една двуфазова материя — течна и твърда.
— Лед, така ли?
— Глетчер — каза Наката. — Казват, че вътре в огромните блокове на глетчерите възникват водни дупки и тръбопроводни образования, по които се стича вода. Разбира се, в тях се съдържат голямо количество ледени кристалчета и е достатъчно малко колебание в температурата и налягането, за да се превърне отново водата в твърдо тяло и тръбичката да изчезне. Изглежда, че в глетчера съществуват достатъчно дълги тръби, по които се стича вода.
— Вие искате да кажете, че такова нещо се извършва и под Японския архипелаг? — малко иронично попита Машита. — Доказателства?
— Няма — Наката скръсти ръце на гърдите си. — Но вие замисляли ли сте се защо магмата излиза през кратерите? Счита се, че кладенците във Фуджи са образувани от остатъчна лава. Но как тази вулканична лава образува тунели?
Юкинага слушаше спора със затаен дъх.
— Да — каза след известно време Машита, да допуснем, че в скалата, която е с висока температура, под високо налягане се образува тунел и по него топлината се премества с висока скорост заедно с потока от течност. Добре, така да е… Но кажете, моля ви, нещо за енергията, която се премества в Японско море и се натрупва там…
— Това също не влиза в противоречие със знаменития „сеизмичен модел“ на професор Тадао Цубой — парира Наката. — Концентрирането на енергия в земната кора се извършва в определени граници. Земната кора не може да натрупа неограничено количество енергия. Като изчислява модула на еластичност на земната кора и максималната енергия на до сега станалите земетресения, Цубой достига до извода, че кълбо с радиус сто и петдесет километра представлява единица „сеизмичен обем“. Но това не е толкова обезпокояващо. Ако в единица „сеизмичен обем“ съществува известна граница на натрупване на енергия, това не пречи на енергията да се събере в блок, равен на няколко „сеизмични обема“, а това много пъти превъзхожда стойността, която може да се натрупа в единица обем. Освен това, ако се предположи, че в натрупването на енергия взема участие мантията…
— Отново мантийно земетресение — все още иронизираше Машита.
— Това не съм казал — Наката се обърна към екрана. — Енергията, която се премества с висока скорост в Японско море във вид на топлинен поток, по-скоро се натрупва в земната кора на обширно пространство и като се разсейва, изтласква Японския архипелаг на югоизток.
— А земетресенията?
— Естествено ще има. По ред ще се освобождава енергията, която се е натрупала във всяка сеизмична единица… А като цяло ще се освободи голяма маса енергия.
— Накратко казано, всичко е в този енергетичен тунел — Юкинага облекчено въздъхна и като взе тебешира, се приближи към дъската. — Ако се изхожда от строежа на централната зона, в която са концентрирани хипоцентровете на всички земетресения, можем да си представим потъването на океанската литосфера надолу по Тихоокеанското крайбрежие на Японския архипелаг като гигантски склон, който преминава в мантията. В началото той има наклон двадесет и три градуса, а на дълбочина повече от сто километра достига до шестдесет градуса. Трасето на това потъване преминава под Японския архипелаг, Японско море и завършва някъде в покрайнините на континента…