Юкинага начерта голяма стрела в центъра на схемата.
— В началото на потъването, поради рязкото спадане на температурата и налягането, ще се извърши свиване на веществата в мантията. Вследствие това наклонът на потопяваната равнина става по-полегат. Колкото е наклонена тази равнина, толкова ще потъне и Японският архипелаг. Аз все не можех да разбера защо не се извършва издигане на източната страна на Японската морска падина, но сега и това се изяснява…
— Япония ще потъва с известно завъртане около собствената си ос — намеси се Наката, като изписа още една крива в схемата на Юкинага…
— Най-вероятно е архипелагът да се разцепи по дължината на този енергетичен тунел откъм Японско море и Японският архипелаг да се хлъзне в Японската падина, тласнат от натрупаната енергия.
— Според вас всичко изглежда прекалено просто — със съмнение поклати глава Машита. — Излиза, че Японският архипелаг ще бъде потопен, без да предизвика взривоподобно освобождаване на потенциалната енергия, което би могло да доведе до непознати до този момент щети. Не се ли получава твърде чисто и гладко?
— А нима в природата никога не може да протече нещо гладко? — каза Наката. — И все пак, когато се извърши разрушаването на Японския архипелаг, ще се освободи такава огромна маса енергия, че нито едно земно съоръжение няма да оцелее…
— Япония ще потъне — изхриптя Юкинага. — Но кога? Кога ще започне великият катаклизъм?
— По данни на нашия модел — на триста и втората секунда — с пресипнал глас произнесе сътрудникът от Управлението по метеорология — или с други думи, до началото остават триста и дванадесет цяло и петдесет и четири стотни денонощия…
— По-малко от година… — с мъка проговори сътрудникът от Института по геодезия и картография. — Малко повече от десет месеца…
Всички застинаха пред дисплея.
След някакви си десет месеца…
Юкинага почувствува, че му се завива свят, сякаш подът под него пропада. След десет месеца… Ако, разбира се, моделът е правилен…
И това може да стане само за някакви си десет месеца?!
Наката все още стоеше със скръстени на гърдите ръце. Изведнъж той решително грабна телефонната слушалка.
— Искаш да вдигнеш от леглото началника на канцеларията при Кабинета на министрите ли? — попита Юкинага.
— Премиера… — почти извика Наката, като натискаше клавишите.
— Какво ви става? — изплашено попита Машита. — Моделът трябва щателно да се провери…
— Сега не ни е до това! Трябва да бъдем готови за най-лошия вариант! — Наката замълча, като се вслушваше в телефонната слушалка.
— По това време ще можеш ли да се свържеш? — промърмори Юкинага.
— Аз звъня на специален номер, този телефон стои до леглото на премиера — отговори Наката.
Юкинага, който не можеше да си намери място, се приближи до единствения в стаята прозорец и вдигна плътните щори. Леденото нощно небе беше започнало да посивява.
Разсъмваше се.
В седем часа сутринта в хотел „Хилтън“ се събраха директорите и главните редактори на най-големите вестници, телеграфни агенции и телевизионни компании. Всички пристигнаха скромно, като на малка закуска, и се стараеха с нищо да не привличат вниманието.
В специалната зала, почти възстановена след земетресението, новодошлите бяха посрещани от секретарите на управляващата партия и от заместник-началника на канцеларията при Кабинета на министрите.
— Премиерът и началникът на канцеларията скоро ще бъдат тук — каза един от секретарите. — Заседанието на Кабинета малко се удължи, но мисля, че скоро ще свърши.
— Заседание на Кабинета ли? — попита един от директорите. — Толкова рано?
— Да — отговори секретарят и погледна заместник-началника на канцеларията. — Те се събраха на заседание тази сутрин в пет часа…
Всички, които седяха около масата, се спогледаха.
— Танака-сан — извика един от главните редактори, — очевидно положението е много напрегнато?
— Да — Обикновено весел, известен със своето остроумие, заместник-началникът на канцеларията сега беше като тъмен облак.
— И за нас това бе съвсем неочаквано.
— Още веднъж искам да ви попитам — премиерът огледа събралите се в неговата резиденция членове на Кабинета: — Съгласни ли сте официалното съобщение да се направи след две седмици, а в случай на необходимост и по-рано?…