Министрите бяха застинали в трагично мълчание.
— Кошмар — отрони министърът на финансите. — Изведнъж срокът се съкрати наполовина…
— Не е ли по-добре след три седмици? — попита министърът на промишлеността и търговията. — Имах неофициална среща с някои от представителите на промишлените и финансовите кръгове, поради което смятам, че две седмици време за изготвяне на конкретни мерки и приемане на окончателно решение, ще им бъдат недостатъчни… Нали ще настане паника след официалното съобщение…
— Най-страшното в момента е, че могат да ни изпреварят в чужбина — каза началникът на канцеларията.
— Съществува ли такава вероятност? — попита министърът на транспорта. — Вие мислите, че някое чуждестранно научно дружество може да направи по този повод съобщение?
— В щаба казват, че това е напълно възможно — отговори началникът на канцеларията. — Наистина, на нас още не ни е известно кой до каква степен е осведомен. Напоследък се наблюдава особен интерес към изследователските работи около Японския архипелаг. Увеличи се броят на чуждите кораби, самолети, изкуствени спътници. Освен това ние изпратихме в някои страни секретни мисии, с цел да проучат възможностите за преселване, така че главите на тези правителства са в течение на проблема, макар и да го пазят в тайна.
— Аз считам, че официалното съобщение трябва да се отложи до последния момент. До тогава, докато вече няма да можем да крием този факт — каза началникът на Силите за самоотбрана. — Към тази позиция се придържа и началникът на щаба. Да се крие до последния момент, но да се готвим усилено.
— Аз мисля, че оптималният срок е две седмици — С тези думи министърът на финансите сякаш излезе от вцепенението си. — На международната борса спекулантите започнаха да продават йени в голямо количество. Има признаци, че на борсата ще бъдат изнесени и наши заеми, отпуснати в чужбина. Отначало ние мислехме, че това е следствие от голямото земетресение, обаче в края на годината курсът на нашите ценни книжа се стабилизира и ето сега, след изпращането на секретните мисии, той отново започна да пада. Някои европейски банки едновременно спряха финансовите операции, свързани с Япония… Трябва да се предполага, че изтича някаква информация. И ако това е така, много по-добре е сами да направим първия ход. Две седмици — това действително е оптимален срок…
— Очевидно на Тайван, Китай и Корея ще трябва да бъде съобщено предварително — каза министърът на външните работи. — Особено на Корея. Нали и тя ще понесе известни щети. А това е необходимо и от гледна точка на международното доверие.
— Как мислите, кога ще се състои заседанието на Съвета за сигурност при ООН? — обърна се премиерът към министъра на външните работи.
— Предполагам след три седмици. Благодарение на съдействието на секретариата на ООН, членовете на Съвета са до известна степен подготвени. Най-трудни за нас ще бъдат представителите на Австралия и Китай, а може и други, например Индонезия. Тя е също много заинтересована страна… Такава необичайна ситуация… Ако даже в Съвета за сигурност всичко мине благополучно, в Генералната асамблея могат да възникнат възражения…
Влезе секретарят и прошепна нещо на ухото на премиера:
— И така, да считаме, че официалното съобщение ще бъде направено след две седмици и възражения против това няма… — каза премиерът, като ставаше от мястото си. — Сега внимавайте с господа журналистите. Аз отивам да се срещна с техните шефове.
— Разбира се, трябва да се проведе съответна кампания във вътрешността на страната, но проблемът е в международното обществено мнение — каза главният редактор на вестник „А“.
— Наистина — кимна с глава началникът на канцеларията. — Именно за това се тревожи министърът на външните работи.
— Може би е по-добре да се посъветваме с някои видни чуждестранни журналисти? — предложи директорът на корпорацията на вестник „М“.
— Две седмици е най-крайният срок — каза главният редактор на вестник „У“. — След голямото Токийско земетресение специалните кореспонденти на чужди вестници и агенции просто се залепиха за Япония. Положението е такова, че дори ако ние се споразумеем с чуждестранните кореспонденти, не е изключено да се появи и преждевременно съобщение. Спомняте ли си какво се случи, когато масовият ежеседмичник помести на своите страници изказването на пияния учен. Чуждестранните журналисти и до този момент най-усилено го гонят за това.