— Може би този учен Тадокоро, наистина има отношение към проблема — каза директорът на телевизионната компания „Н“. — Казват, че е изчезнал безследно след онзи инцидент. И е опасно, ако се появи отново той или друг, подобен на него…
— А не е ли по-добре това съобщение да се представи като сензация на някаква друга чуждестранна информационна агенция или вестник? — попита тихо премиерът.
— Спомняте ли си случая, когато един американски вестник под формата на сензация поднесе съобщението за проблемите около брака в японските автомобили? Може би и тук би могло така да се подходи? Съществува мнение, че ще бъде по-ефективно…
Настъпи кратка пауза. С известно раздразнение започна редакторът на вестник „С“:
— Какъв е смисълът, господин премиер?… Най-доброто е, ако това съобщение едновременно се появи у нас и в чужбина. Малките хитрости невинаги водят до добър край.
— Ние бихме искали да чуем от вас подробности по плана за евакуацията — произнесе директорът на телевизионната компания „Н“.
— Да, сега за известно време погледите на целия свят са обърнати към Япония — бавно проговори главният редактор на същата телевизионна компания, който старателно разбъркваше вече изстиналото си кафе, до което не беше се докоснал.
— Но възможно ли е… — като се изкашля, заговори най-възрастният сред събралите се, директор на една телеграфна агенция — общо за някакви си десет месеца… да се спаси животът на нашите съотечественици, животът на сто и десет милиона японци… Да превозим всички…
— Ямашита-сан — тихо каза премиерът, — такъв въпрос не трябва да съществува. Ние не можем и нямаме право да казваме, че такава възможност не съществува. Аз се надявам, че разбирате, — в случая отговорът може да бъде само един, а за това трябва да се приложат всички сили…
Отново се появи секретарят и прошепна нещо на премиера.
— Е, какво пък — каза началникът на канцеларията, като ставаше от масата. — Трябва да отида на съвещание с лидерите от четирите опозиционни партии, което ще се състои в официалната приемна на председателя на долната камара…
— Кога ще съобщите в общи линии плана за евакуацията? — попита лидерът на партия „К“. Ако заедно с официалното съобщение не дадете и някакъв проект, паниката ще е неизбежна…
— Ще създадем надпартийна парламентарна комисия, свързана с извънредните обстоятелства — намръщи се лидерът на първата опозиционна партия. — Лошото е, че правителствената партия дълго пазеше в тайна проблема. Бяха известени само финансовите и промишлените кръгове. Част от индустриалците започнаха незабелязано да изнасят своите капитали зад граница. Справедливо ли е да се осведомят само промишлените и финансовите кръгове? Нали правителството е задължено да носи еднаква отговорност пред всички? В тази връзка у нас се появи съмнение дали планът за евакуация предвижда спасяването на всички граждани. Преди да започне надпартийната парламентарна проверка по осъществяването на плана, на нас, господин премиер, ни се иска да чуем каква е основната идея на този план?
— Нашата главна и основна цел е спасяването на всеки гражданин — отговори премиерът. — За това се полагат всички усилия. Но правителството носи отговорност за живота на сто и десетте милиона японци и след катаклизма…
— Само че — поде лидерът на партия „М“ — правителствената партия до този момент се грижеше главно за съществуването на финансовите и промишлените кръгове, за охраната на техните права, макар че през цялото време говореше за зачитане правата на всеки гражданин.
— Мороката-кун — с плътен глас заговори лидерът на третата опозиционна партия, това беше гласът на стария политически деятел и оратор, който неведнъж беше сравняван с лъвски рев. — В политиката е необходимо някой много стриктно да следи за навременността на всички външни ефекти, които са тъй необходими за обществото. Особено в случай, като този, когато „Отечеството е в опасност“. Тук се иска „герой“, „спасител на отечеството“, силна личност, с воля, с решителен характер, способна да даде на народа необходимия му пламък на надеждата, да му посочи пътя, да го повдигне и избави от бедата. А има ли такава личност в редовете на управляващата партия, включително и ти? Притежаваш ли тази воля и популярност, които ще ти позволят да направиш това, дори и като се превърнеш в Ашура, демона на войнствеността? Ние с теб някога учихме заедно, така че ще си позволя да бъда откровен. Ти си чиновник, разбира се, способен, който няма да изпадне в неудобно положение. Но решителност, необходима за преодоляване на гигантското бедствие, не притежаваш…