— А следва ли тогава да се разбира, че ти си подходящ за ролята на „героя“? — попита с пресилена усмивка премиерът. — Ацуми-сан, на мен ми е безразлично дали ти, или някой друг ще бъде назначен за лидер на бъдещото парламентарно всенародно правителство. Аз не се считам за човек, който е най-подходящ за това. Но докато не се е появил „спасител на отечеството“, съм задължен да работя с всички сили. А ако е необходим „герой“, народът и сам ще си го намери.
— Каквото било, било… — каза лидерът на основната опозиционна партия. — Ние молим бързо да бъдат запознати нашите представители с „програма Д“ и съществуващия в момента проект за евакуация на населението. Не трябва да се чака сесията на парламента, която ще започне след две седмици!
— Разбира се, ние сме готови за това — каза началникът на канцеларията. — Само изберете представителите и ще ви запознаем с всички данни.
— За два дни ще успеете ли? — попита премиерът. — Въпреки че предлагаме да се почака две седмици, ситуацията е такава, че информация може да се разгласи всеки момент. Особена опасност в този смисъл представляват чуждите страни. Ако отнякъде започнат да постъпват сведения, ние ще бъдем принудени незабавно да направим официално съобщение. Надявам се на вашето сътрудничество.
Премиерът се поклони. Когато събралите се напуснаха стаята, някой мимоходом прошепна на началника на канцеларията: „Все още ли не е докладвано на Негово величество?“. Той бързо се обърна, но така и не разбра кой му беше задал този въпрос.
— Очевидно европейските борсови агенти усещат нещо — каза началникът на международното валутно управление към Министерство на финансите. — На европейските борси започнаха да се разпродават маса японски акции и облигации. Ние чрез подставени фирми се стараем да поддържаме техния курс, като изкупуваме ценните книжа, но ако количеството, което постъпва в продажба, се увеличи това може да се отрази на средствата, отпуснати за закупуване на злато.
— А не прониква ли някаква информация за закупуването на златото? — попита директорът на Японската държавна банка.
— Как да ви кажа? — сви рамене началникът на валутното управление. — Ние мислехме, че действуваме внимателно, за да не възбудим подозрение, но в процеса на купуване, макар и постепенно, но вече значително се увеличи цената на златото.
— Аз мисля — каза директорът на Държавната банка, че при дадените обстоятелства трябва сериозно да се отнесем към въпроса за международното доверие, като мислим за бъдещето на японците, които губят собствената си територия. Дори от това да се възползуват подлеците и мошениците. Ние не трябва да причиняваме загуби на международните посреднически фирми, да не говорим за дребните притежатели на наши акции в чужбина. Просто не бива да ги превърнем в наши врагове. Колкото и да ни е тъжно, трябва да поемем голяма част от щетите върху себе си, като се стараем другите страни да не понесат материални загуби заради гибелта на Япония. Разбира се, това не значи да се откажем от всичко и да се превърнем в просяци. Не, трябва да се стараем да запазим това, което притежаваме. Така временно ще увеличим трудностите си, но в бъдеще всички ще ни се отплатят стократно…
— Не зная дали тази наша честност в отношенията ще направи впечатление на международните финансови кръгове — поклати глава началникът на валутното управление.
— Разбира се, че ще направи — каза директорът на Държавната банка, човек с великолепна побеляла и буйна коса. — Убеден съм…
— За съжаление — въздъхна председателят на Обединението на икономическите корпорации — за такъв кратък срок може да се изнесе в чужбина само пет процента от недвижимото народно имущество. Когато Япония няма да я има, нейният капитал зад граница ще представлява седем процента от сегашния национален капитал, като се смята и частта, която до този момент се изнасяше тайно.
— Но, извинете, нали се предвижда строг контрол върху разпределението на корабите — с треперещ глас проговори един от членовете на Обединението. — Цифрите, които току-що чухме от председателя, ще се окажат реални само ако ни бъде разрешено самостоятелно да се разпореждаме с част от корабите. В противен случай и три процента от имуществото няма да можем да изнесем.
— При сегашното положение на нещата — сухо каза премиерът — на първо място народът ще има право да използува транспортните средства. При това хората не трябва да се товарят на корабите само с дрехите на гърба си както робите от шестнадесети век, а трябва да вземат със себе си най-необходимите им вещи, които ще осигурят техния живот, макар и на първо време. А това са сто и десет милиона души…