— Но хората могат да бъдат извозени и със самолети.
— Има много ограничения. Водим преговори за използуване на гигантски транспортни самолети на военновъздушните сили на САЩ и СССР. Но това е капка в морето. Не бива да се забравя, че съдбата на света не се крепи на Япония. Ние нямаме право да мобилизираме самолетите в света за дълъг период от време, като по този начин временно парализираме световната икономика. Същото може да се каже и за корабите. При това само четиридесет процента от пристанищата в Токио и Йокохама са възстановени след земетресението…
— В други ден заминавам за Лондон — каза министърът на транспорта. — Днес тръгва моят заместник. Вече започнаха преговорите в международното обединение на корабовладелците. По предварителни прогнози съвсем малки са надеждите ни да наемем кораби за транспортиране на имуществото. Пазарната конюнктура в Америка и Европа е в подем. Оживиха се и африканските страни. В света се усеща недостиг на кораби. Предварително се наемат не само още строящи се кораби, но и такива, които работят при нередовни рейсове, или на които още не е изтекъл предишният договор.
— Трябва да се предположи — добави премиерът, — че евакуацията ще се извърши в доста опасна обстановка и разбира се, няма да мине без паника… Ние разчитахме на десет месеца, но учените казват, че все още е неизвестно и може да стане по-рано…
— Кога се очаква законът за контрола върху разпределението на корабите? — попита един от присъствуващите, като гледаше изпитателно представителите на правителството.
— След две седмици, заедно с официалното съобщение на правителството — отговори министърът на транспорта.
Представителите на деловите среди явно се развълнуваха.
— Моля ви да не се заблуждавате — сурово каза премиерът. — Двуседмичният срок не означава, че ви се предоставя свобода за действие. Нищо добро няма да се получи, ако в това време едрите предприемачи започнат да наемат кораби и изиграят ролята на детонатор за повишаване на международните цени за наемане на корабите и морските транспортни съдове. Надявам се, че ще спазите „регламентирания ред“, за който се споразумяхме преди една година. Става дума за това, че срокът „след две години плюс-минус алфа“ се съкрати на десет месеца. Дават ви се две седмици, за да съгласувате своите действия. Вътре в страната можете да пристъпите към подготовката за извозването, но без това да се разбере в чужбина. През последната година чувствително намаляха новите капиталовложения вътре в страната. За да се маскира икономическия спад, вие, с мълчаливото съгласие на правителството, манипулирахте на борсата и получавахте от правителствения бюджет средства за поддържане на производството и заплащане на работната заплата. През това време се повиши и коефициентът на нашите капиталовложения в чужбина, което до известна степен компенсира загубите, причинени от последното земетресение. Сега говоря малко рязко, но разрешете да ви напомня, че благодарение на тези мерки правителството намали вашите загуби от земетресението. Аз с пълно основание заявявам, че японските делови среди, в които влизат хора с изключителни способности, представляват сами по себе си един отлично организиран организъм, който функционира така, както никой друг подобен на него в света. Правителството постоянно е оказвало съдействие за развитието на финансите и промишлеността, но в момента то носи отговорност не само пред финансовите и промишлените среди в страната, но и пред целия народ. И аз призовавам деловите среди, като основна съставна част на японското общество, за пълно сътрудничество с правителството.
— Да, национално бедствие — каза председателят на Обединението на икономическите корпорации, като стана от масата. — Отново настъпва време на строг контрол над икономиката…
— И това е възможно само при вашето доброволно съдействие, моля не забравяйте за това — усмихна се премиерът. — Сега правителството не притежава власт, както по време на войната. А правителствен контрол при липса на държавна територия е безсмислица. Представителите на деловите среди все още имат възможност да плуват свободно в международното делово море. Но какъв смисъл има правителството за народа, който губи територия и национални богатства…
Премиерът се приближи до председателя на Обединението, който седеше до прозореца и гледаше навън.
— Мороката-сан, струва ми се, че трябва да се доверим на народа — каза председателят, без да се обръща.
— Взривът на Фуджи ще стане по-рано, отколкото очаквахме — каза Юкинага, като не сваляше възпалените си от недоспиване очи от приборите.