На свой ред поех към Алгария и се запознах с хората от клана, в който вече се беше родила Илдера — момичето, обречено да се омъжи за Геран. Поговорих на четири очи с баща й, главатаря на клана, и в средата на лятото хората му подкараха стадата и се установиха точно на отсрещната страна на границата срещу Анат. По тези места думата „граница“ не означаваше много. Ако се огледаш наоколо и видиш гора, значи си в Сендария. Ако пък си заобиколен от трева, това показва, че си в Алгария. Въображаемата линия често беше пресичана от жителите и на двете страни. Геран, който по онова време беше на девет, срещна седемгодишното момиченце Илдера. Макар да не присъствах лично на първата им среща, аз все пак чух камбаните в главата си. Всичко вървеше според плана.
Когато Геран навърши дванайсет, баща му започна да го взима със себе си на кариерата и да го учи на занаят. Отначало и при него се появиха обичайните мазоли, болки и схващания, но след време мускулите му заякнаха и той ставаше все по-умел в семейния занаят.
Животът в Анат си течеше тихо. По високите планински селца на Сендария беше нещо обичайно жителите да не знаят името на сегашния си крал. Смъртта на някоя крава ставаше основна тема на разговор в продължение на година, че и повече.
През 5346 г. гласът на майка пак се обади.
„Време е да се връщаш на училище, Поул“ — обяви тя.
„Така ли?“
„Съвсем скоро ще са ти нужни някои нови умения.“
„И какви са те?“
„Необходимо е да знаеш как се манипулират спомените на хората.“
„Би ли уточнила какво разбираш под «манипулиране», майко.“
„Поупражнявай се отново как да накараш хората да забравят определени неща, които са се случили наистина. Ти правеше това в началото на своето обучение. После ще те науча как да заместиш тези спомени с представи, които никога не са ставали.“
„Възможно ли е наистина да направим това?“
„По силите ни е. Хората съвсем умишлено го правят. Това е начин да повлияеш на действителността. Рибата, която успее първа да се отърве, след това става най-голяма.“
„И аз съм забелязала това. Та с какво ще започнем?“
Обяснението й беше доста мъгляво, но това е обяснимо — нали се отнасяше до сложната материя на човешката памет. Оказа се, че само половината от онова, което си спомняме, наистина се е случило. Склонни сме да изопачаваме всичко, за да се изкараме по-добри в собствените си очи и в очите на останалите. А после, ако постъпката ни не е била много приятна, сме способни изобщо да я забравим. Нормалната човешка памет е слаба за подробности. Въображаемият ни живот е много по-богат.
За упражненията си използвах — разбира се, съвсем умерено — спомените на някои от хората в Анат. Беше ми доста лесно.
„Защо ми е да знам всичко това, майко?“ — не се стърпях и попитах след няколко седмици.
„В Мрин съвсем бегло са споменати няколко души. Мисля, че е добре да се погрижиш за тях, та да са на наша страна, когато дойде времето.“
„Всички от Западните кралства ще са на наша страна, майко.“
„В това е цялата работа, Поул. Тези хора не са от Запада. Те живеят в Гар ог Надрак.“
Тридесет и осма глава
„Никога не бих облякла тези дрехи пред хората, майко!“
„Изглеждаш прекрасно, Поул. Те много добре очертават фигурата ти.“
„След като ще ме очертават, защо ми е изобщо да обличам нещо! Не бих се появила пред останалите с дрехи, които изглеждат като втора кожа!“
„Май нещо липсва.“
„А, видя ли! Я колко наблюдателна се оказа!“
„Дръж се прилично. О, сетих се, пропуснали сме камите.“
„Камите ли?!“
„Обикновено са четири — две на пояса и по една, затъкната във всеки ботуш.“
„Защо са ми толкова много ножове?“
„Това е надракски обичай, Поул. По този начин надракските жени казват на мъжете, че могат да ги гледат, колкото си искат, но ще стане опасно, ако решат да пипат.“
Близнаците поеха моите задължения в Анат, докато пристигне татко. После майка ме заведе в гората, за да довърши посвещаването ми в надракските обичаи и особеностите на техните носии. Одеждите, които ме принуди да намъкна, бяха прилепнали черни кожени панталони и още по-впито черно кожено елече, допълнени с черни кожени ботуши. Така направеното описание може да подлъже някого, че видът ми в тях беше твърде мъжки. Уверявам ви, обаче, че никой не се усъмни в пола ми, когато ме видя облечена така. Незабавно разбрах защо надракските жени се нуждаят от камите, при това от много ками.
„Дали на надракските мъже им е ясно какво означават камите?“ — попитах.