Онази сутрин двете с Белдаран положихме специални грижи за външния си вид, за да изглеждаме представителни. Белдаран щеше да стане Риванска кралица и искаше да направи добро впечатление на бъдещите си поданици. Аз нямаше да ставам кралица и моята амбиция беше насочена към една определена част от тукашното население. Реших да съсредоточа усилията си към всички млади мъже и да ги поразтърся малко. Колко вълнуващо е да те обожават всички наоколо! Леко разтревоженото изражение на баща ми още повече повиши моя боен дух.
„Хич не си го и помисляй, Поулгара — предупреди ме гласът на майка. — Това, което виждаш по всички тези глупави и суетни мъжки лица, не е любов. Младите мъжкари, от който и вид да са те, имат желания, които не могат да контролират. В техните очи ти не си личност, а обект за завоевание. Нали не искаш да те смятат за обикновен предмет?“
Перспективата да се причисля към неодушевените предмети леко помрачи радостта ми от мига.
Обикновено риванците носят дрехи в сив цвят. Останалите западни раси ги наричат „сиводрехите“. Младежите обаче не се съобразяват много с традициите. Изначалният бунт на младите явно беше причина за най-невероятните кройки и цветове в облеклото им. Колкото по-нелепа е някоя мода, толкова по-сляпо я следват всички младежи. Тълпата юноши край кея ми заприлича на цветна градина, засадена от някой напълно лишен от вкус градинар. Мяркаха се мъжки жакети в такива разцветки и нюанси, за които дори не можех да намеря подходящо име. Някои от елеците преливаха във всички цветове на дъгата, а крещящите им багри изобщо не подхождаха една с друга. Всеки от моите бъдещи обожатели обаче беше убеден, че неговата дреха е толкова великолепна, та никое момиче със здрав разум не би й устояло.
Напуши ме неудържим смях. Загрижеността на баща ми за моята заплашена от неприятелски атаки девственост беше абсолютно неоснователна! За нищо на света не бих се отдала на някой младок, чийто вид може единствено да ме разсмее до сълзи.
Когато моряците закотвиха кораба и събраха въжетата, ние стъпихме на твърда земя и поехме нагоре по безчислените стълби към риванската Цитадела. Оказа се, че стъпаловидните стени, защищаващи града от нападателите, са в същото време и част от домовете на неговите обитатели. Отвън къщите изглеждаха сурови и неприветливи, но скоро открих, че вътрешността им е изключително красива. По много неща те приличат на самите риванци. Улиците на града бяха тесни и еднообразно прави. Подозирах, че Рива плътно се е придържал към съветите на Белар, докато са строели града. Всичко в селището беше съобразено с целите на отбраната.
Най-отгоре стълбите завършваха с гола площадка, оградена с масивна стена. Големината на грубо обработените камъни, от които беше направен зида, ме потресе. Мащабите на непосилния физически труд, който явно е погълнало това строителство, бяха смайващи.
Ние преминахме през обкована с железни гвоздеи тежка врата и влязохме в бъдещия дом на сестра ми. Той имаше потискащо мрачен вид. Повървяхме доста из тъмните коридори, преди да стигнем нашите покои. Двете със сестра ми бяхме временно настанени в няколко доста приятни стаи. Казвам временно, защото Белдаран съвсем скоро щеше да се премести в кралските покои.
— Забавляваш се, нали, Поул? — попита сестра ми щом останахме насаме. Тя говореше на тайния ни език и гласът й звучеше малко тъжно.
— Не разбирам за какво говориш — отвърнах.
— Сега, когато реши да станеш красива, всеки срещнат младеж се захласва по теб и започва да ти се умилква.
— Ти винаги си била красива, Белдаран — припомних й аз.
Тя леко въздъхна:
— Знам, но никога не съм имала възможността да се възползвам от това. Не познавам чувството на превъзходство, когато всички наоколо са онемели от възхищение.
— Наистина е много приятно — разсмях се аз. — Всички изглеждат толкова глупаво! Но ако ти липсва преклонение, вземи си някакво домашно животинче.
Тя също се разсмя.
— Чудя се дали всички млади мъже са толкова глупави, колкото са риванците. Тръпки ме побиват при мисълта, че ще бъда кралица на идиоти.
— Мама твърди, че това се отнася почти без изключение за всяка точка на света — казах — и не се среща само при хората. Вълците и зайците се държат по същия начин. Боговете са измислили този порядък, предполагам, затова винаги наоколо ще има тълпи от предани обожатели.
— Това звучи доста потискащо, Поул. Излиза, че единствената причина, поради която съм тук, е да народя бебета.
— Моля да ме извиниш, но сега смятам да разбия няколко сърца.