— Много прозорливо заключение, маркграфе. Всичко това пък се отнася до определени събития в недалечното бъдеще. Трябваше да установя връзката между Ярблек и крал Дроста. И между Дроста и принц Родар. Тези отношения ще окажат голямо влияние върху важни исторически събития. Но най-добре не ми задавай никакви въпроси, Явелин, защото така и няма да получиш отговори. Моят баща ми създава достатъчно грижи и едвам го удържам да не се меси. Най-малко на теб ще позволя да ми мътиш водата. — При тези думи плъзнах върху масата писмото, което бях написала и запечатала с восък същата сутрин. — Погрижи се баща ми да получи това. Не си прави труда да го отваряш. В него пише само да дойде тук и да ме откупи от Галак. Волята на Вселената ще ти е много благодарна за тази услуга.
— Май всичко това ти е много забавно, а? — обвинително рече той.
— Прави каквото ти е наредено и не задавай повече въпроси, Явелин. След време ще разбереш всичко — приключих наставленията аз.
— Ще се оставя да ме водиш и направляваш, Твоя Светлост — подхвана веднага тона ми той. — Но така или иначе не мога да се удържа да не направя някои догадки.
— Прави каквито искаш заключения, скъпо момче, но не бързай да се намесваш — още ти е рано. — С тези думи се надигнах от мястото си. — Разговорът с теб беше същинско удоволствие, приятелю — добавих весело. — А, щях да забравя — кажи на баща ми да носи много пари, когато идва към Яр Надрак. Мисля, че ще бъде доста изненадан като разбере каква е цената ми.
Явелин остави всички свои задължения за по-късно и тръгна лично към Анат. Е, все пак аз бях нещо като жива легенда. Това понякога е много уморително, но друг път пък ми осигурява определени предимства.
Баща ми не си счупи краката от бързане към Яр Надрак. Всъщност той никога и за нищо не бързаше. Когато си живял седем хиляди години, времето не е от кой знае какво значение за теб. Освен това сигурно дълго се е колебал дали да ме откупи. Той беше много привързан към златото си, което двамата с предшественика на Ярблек извадиха от потоците на Мориндим. Затова сигурно никак не му беше леко да го подели с някой друг.
Най-накрая той надделя над сребролюбието, успешно издържа изпитанието и тържествено се яви в Яр Надрак с дисаги, пълни със злато. По всичко личеше, че все пак аз означавам нещо за него.
Усетих го да приближава, още докато беше на няколко мили от града. Тази сутрин придружих Галак до неговата работа. Той имаше собствен склад за стоката си, но повечето от сделките сключваше в кръчмата. Че къде другаде можеха да се водят сериозни търговски разговори?
Изчаках, докато старият скитник приближи на три преки от кръчмата и казах на Галак, че искам да танцувам. Реших, че това ще е достойно посрещане за баща ми в Яр Надрак. Имах намерение да му покажа, че не си хвърля парите напразно.
Той тихо и незабелязано се промъкна през вратата. Много го бива в тези неща. Видя ми се доста сепнат като ме зърна какво правя. Със сигурност обаче успях да прикова вниманието му. В негова чест дори засилих въздействието на изпълнението си. Мъжете в кръчмата ме приветстваха шумно, погледът на баща ми стана стоманен и той взе да гледа войнствено наоколо. Какъв мил старец беше само! Той все още се вълнуваше за мен, сякаш сватбата на Белдаран е била вчера! Три хиляди години бяха минали неусетно, а нашите отношения си оставаха същите, сякаш бях на шестнайсет. Явно все още можех да му влияя.
Завърших танца си под бурните аплодисменти на публиката и се върнах на масата при Галак. Баща ми си проправи път през блъсканицата, полагайки усилия да прикрие войнствения си вид.
— Чудо жена имаш, приятелю — започна той. — Продаваш ли я?
Двамата размениха няколко изтъркани любезности, а после започнахме сериозния пазарлък за цената ми.
Баща ми се опита да тръгне от обидно ниска сума, аз пък го парирах с абсурдно висока миза. После той леко повиши офертата си, а Галак пооряза моите претенции. Взех не на шега да се дразня, когато баща ми се заинати и отказа да надхвърли десет кюлчета злато. Какво толкова са се вкопчили в това число десет всички мъже? Дали няма някаква магия в него?
В края на пазарлъка и аз прибавих гласа си към този на Галак. Крайната цена всъщност не беше толкова важна. Просто исках да откъсна баща ми от това число десет. Щях да съм доволна и на единадесет, но Галак ме изненада като продължи да се дърпа. Тогава баща ми внезапно склони на дванайсет. Това беше една солидна сума, все пак. Кюлчетата тежаха по десет унции всяко, а сто и двадесет унции злато, шейсет от които щяха да останат за мен, никак не бяха за подценяване.