Държахме се настрани от основните пътища и нощувахме в пещери или под паднали дървета. Трябваха ни няколко дни, за да се доберем до подножието на планината. Излязохме на един доста оживен път близо до селцето Долен Гралт. Ние обаче не влязохме в него, а продължихме направо, устремени към къщата ми край езерото Ерат. Тя винаги служеше за убежище, когато ни застигнеше някакво нещастие.
Както обикновено след дълго отсъствие вътрешността й беше студена и прашна. Запалих огън в кухнята, докато баща ми се опитваше да се свърже с близнаците. Върна се премръзнал и зъзнещ. Изтупа старателно краката си на входа и се загледа с копнеж в бумтящия огън.
— Реши ли вече къде ще отведеш детето? Сигурно трябва да знам името на града.
— Не мисля, че това ще бъде град, татко, не и този път. Там не можеш да запазиш нищо в тайна. Не желая да завися от словоохотливостта на последния приказлив пияндур в града. Този път ще потърся някоя усамотена ферма. Сега всичко ще бъде различно.
— Така ли? И какво ще е толкова различното?
— Винаги съм казвала на престолонаследника кой е в действителност, когато навърши пълнолетие. Държах да разбере колко е важно да бъде обикновен и да не се откроява от останалите.
— Какво му е лошото на този подход?
— Някои от тях не са много добри актьори и доста се увличат. Сигурно защото приличат на теб.
— Това пък какво означава?
— Ти винаги преиграваш, татко, и често стигаш до крайности. Ще направя така, че на Гарион да не му се налага да играе.
— И как ще го постигнеш?
— Много просто — няма да му кажа кой е той всъщност, а ще го оставя сам да открие това. Той ще отрасне като обикновено фермерско дете, при това ще е убеден, че е такъв. Тогава няма да има нужда да се преструва и ще бъде самият себе си.
— Намирам това за малко опасно, Поул. Той рано или късно ще разбере коя си ти, защото го демонстрираш по няколко пъти на ден.
— Значи ще се наложи да се владея.
Той упорито продължи да клати неодобрително глава.
— И това не става. Има купища книги, в които си описана много точно от главата до петите.
— Едва ли ще значат много за него, ако не знае да чете.
— Поул! Та той един ден ще бъде крал! Не можеш да сложиш някакъв неграмотен на трона!
— Драс Бичия врат се справяше доста добре, доколкото си спомням.
— Това беше преди три хиляди години, Поул! Сега светът е съвсем различен.
— Не е чак толкова различен, татко. Но ако това те притеснява толкова много, ще го научиш да чете, след като бъде коронясан.
— Аз ли? Че защо пък аз?
Намигнах лукаво и с това му показах точно какво мисля по въпроса. Така нашият разговор приключи.
На следващата сутрин пристигнаха близнаците, за да заместят баща ми като пазачи. А той отново се върна към скитническия живот, за да търси следите на Ашарак Мурга.
Най-накрая пролетта дойде. Когато калта по междуселските пътища изсъхна, аз подбрах няколко от най-простите си рокли, дрешки за Гарион и затънах всичко в бохча от едно овехтяло одеало. После се сбогувах с близнаците, провесих вързопа на едното си рамо, взех Гарион на ръце и поех по пътя. Козата ситнеше зад мен.
Късно след обед стигнах селцето Горен Гралт, което по нищо не се отличаваше от Долен Гралт. Намерих занемарената местна страноприемница и спазарих една стая за през нощта. Исках да изглежда така, сякаш съм на границата на бедността. Като нахраних и приспах Гарион, слязох долу и поговорих със съдържателя на страноприемницата.
— Търся си работа — казах му.
— Съжалявам, но сега нямам нужда от работна ръка.
— Не това имах наум — успокоих го. — Чувал ли си за някой фермер от околността, който да търси готвачка или жена да му поддържа къщата?
Той свъси вежди и се почеса по брадясалата буза.
— Опитай при Фалдор — предложи. — Някои от неговите работници наминаха оттук миналата седмица и казаха между другото, че готвачката му взела да разваля манджите напоследък. Тя остаря и става все по-неповратлива. Работниците се оплакаха, че яденето все закъснявало и било полусготвено.
Утрото на следващия ден беше ясно и ведро. Нахраних Гарион и не след дълго, когато слънцето се подаде над хоризонта, двамата бяхме на пътя. Знаех точно къде отивам, пък и вече усещах, че това е било предопределено. Двете с козичката вървяхме с бодра крачка. По обед, тъкмо превалихме едно възвишение, на миля пред себе си видях голяма и подредена ферма, която лежеше в близката долина.
Всичко, което видях от хълма, много ми хареса. Сигурно и това беше предвидено отнапред. Спуснах се надолу и прекосих прага на голямата порта. Бях много изненадана, когато чух в ушите си ритмично да звънят камбани.