— Беше върхът, майко — отвърна Геран. Всичките му познати момчета използваха „върхът“ по сто пъти на ден, а Геран държеше да е в крак с последната мода, затова изпъстри речта си с тази дума. Струваше му се много изискано.
— Банята ти е готова, Геран — подсети го майка му.
— Не съм чак толкова мръсен, мамо — каза без да се замисли той. После му се прииска да си беше прехапал езика. Защо все изтърсваше нещо, преди да е помислил за последиците от думите си?!
— Хич не ме е грижа дали мислиш, че си мръсен или не! — гласът на майка му се повиши с няколко октави. — Казах ти да се изкъпеш! Върви сега!
— Да, майко.
Баща му направи скришом знак с пръсти: „По-добре свърши това, което ти казва!“ и продължи да движи незабележимо ръце: „Ако не го изпълниш, лошо ще загазиш.“
Геран въздъхна и кимна примирено с глава. На ръст вече беше почти колкото майка си, но продължаваше да й се подчинява и не смееше да противоречи. Принц Геран вече беше седемгодишен и според Вълка беше навлязъл в зрелостта. Геран усещаше, че колкото повече расте, толкова повече го уважават околните, но това не се отнасяше и за майка му. Според него това бе твърде несправедливо.
Принц Геран се изкъпа надве-натри и се присъедини към останалите в трапезарията на кралските покои. Преди това обаче се увери, че вътрешността на ушите му е добре намокрена. Майка му си имаше свое разбиране за чисти уши. Според Геран нямаше нужда да се мие чак толкова усърдно, щом можеше още да чува. Въпреки това той винаги потапяше главата си под водата след всяко къпане, само за да бъде спокойна неговата родителка.
Когато и последният член на кралското семейство седна на трапезата, прислужницата поднесе вечерята. Този път в кухнята бяха приготвили свински бут, а Геран го обичаше. В менюто обаче имаше един основен недостатък — винаги се поднасяше със спанак за гарнитура. Цял живот нямаше да стигне на малкия принц, за да разбере защо майка му смяташе, че свинското върви със спанак. Той тайничко си мислеше, че спанакът не върви с нищо. За да бъде пълно нещастието, Вълкът също не обръщаше внимание на зеленилката. Геран не можеше дори да изсипва пълни лъжици от гарнитурата под масата за своя приятел, както обикновено постъпваше с късовете печено козешко — също редовно меню на кралската трапеза. И козешкото не беше сред любимите блюда на принца, но според него то значително превъзхождаше спанака.
— Какви новини донесе капитан Грелдик? — обърна се кралицата към баща му.
Геран познаваше този черекски морски вълк и много го харесваше. Майка му, обаче, никак не одобряваше капитан Грелдик. Както забеляза Геран, нито една жена не одобряваше капитан Грелдик. Те всички смятаха, че той има ужасни обноски и което е още по-лошо — изобщо не се притесняваше от това.
— О, добре, че ме подсети — подхвана баща му. — Той казва, че Велвет чака бебе.
— Силк ще става баща?! — възкликна майка му.
— Така поне твърди Грелдик.
— Тогава ще трябва изцяло да променим представите си за бащинството — разсмя се майка му.
— След като Силк и Велвет са му родители, отсега можем да предвидим каква ще е бъдещата професия на бебето.
Геран пропусна тази част от разговора, защото точно в този момент си блъскаше главата над една дилема. След банята беше облякъл хубав халат с джобове — дълбоки и достатъчно големи, за да поберат и прикрият спанака от чинията му, докато не намери подходящо място да го изхвърли. Слабата страна в този план беше, че майка му имаше лошия навик да му пребърква джобовете внезапно без никакво предупреждение.
Принц Геран би могъл също така да се заинати и да седи на трапезата, без да докосва спанака до късно през нощта или чак до утрото на следващия ден, но напоследък вечерите бяха най-вълнуващата част от деня. От няколко месеца насам неговата майка му четеше всеки път преди да заспи. И това не беше някоя обикновена книга. Тази история беше написана от леля Поул и той познаваше повечето от хората, за които ставаше дума на последните й страници. Беше виждал Барак и Силк, Лелдорин и Мандорален, Дюрник и кралица Порен, Хетар и Адара. Книгата на леля му Поул приличаше на истинско семейно тържество.
— Нахрани ли се? — попита го майка му, когато той остави вилицата настрана.
— Да, майко.
— Днес беше ли послушно момче?
Геран се зачуди какво би сторила майка му, ако каже „не“. Той обаче благоразумно реши да не рискува.
— Даже много добро, мамо — отвърна. — Не съм счупил нито една вещ.