— Удивително — отговори тя. — А сега сигурно искаш да ти почета.
— Ако това не ти създава големи грижи, майко — Геран беше научил колко е важно да бъде любезен, когато иска да получи нещо.
— Добре тогава — каза майка му. — Сега се мушкай в леглото. Щом сложа Белдаран да спи, ще дойда при тебе.
Геран се изправи на крака, целуна баща си за лека нощ и се отправи към стаята. Постави лампата на ниската масичка до леглото си и хвърли бърз преценяващ поглед наоколо. Не беше чак толкова зле, но за да е съвсем спокоен, той срита разхвърляните по пода вещи под леглото.
— Вълкът е любопитен защо правиш това всяка вечер? — попита четирикракият му приятел.
— Това е нов обичай — отвърна Геран, размърдвайки уши с пръстите на ръцете си. — Човекът си мисли, че ако майка му не види какво се търкаля по пода на неговата стая, няма да му се кара за това.
Вълкът провеси език, което значеше, че се смее.
— Вълкът забеляза, че ти се учиш много бързо — каза той. После без никакво усилие скочи на леглото, прозя се и се сви на кравай, докато не заприлича на космата топка. Така правеше винаги преди да заспи.
Принц Геран се огледа за последен път и реши, че стаята му е съвсем прилично подредена. Понякога вещите го затрупваха до уши. Четенето на майка му притежаваше само един недостатък — тя вече имаше повод всяка вечер да прави щателни проверки на реда и чистотата. Геран беше убеден, че е обзета от нездрава мания за ред. Той неведнъж се беше опитвал да й обясни, че ако нещата му са разпилени по пода, може на мига да открива онова, което му е нужно. А ако ги подреди и прибере, както тя настоява, би му отнело часове да търси някой предмет, а накрая всичко отново ще се озове отново на пода. Тя всеки път го изслушваше търпеливо и всеки път повтаряше доста изтърканата си от употреба заповед „Разчисти тази кочина!“
Не след дълго в стаята дойде и майка му. Носеше книгата на леля му Поул под мишница. Тя разсеяно почеса Вълка по ушите, а той за кратко отвори златистите си очи и признателно размаха опашка. После пак задряма. Вълкът призна пред Геран, че е много привързан към майка му. Но неговата порода не показваше никога чувствата си, защото смяташе това за лош вкус.
Майка му също се изтегна на леглото, но преди това набухна струпаните от Геран възглавници. После подпъхна крака под завивката.
— Добре ли се затопли? — попита тя.
— Да, майко, всичко е върхът.
Тя разгърна книгата в скута си.
— Докъде бяхме стигнали? — попита.
— Леля Поул търсеше онази луда жена в снежната виелица — припомни й Геран. — Това поне си спомням преди да заспя. — След това го обзе внезапно съмнение. — Ти не си прочела много след мен, нали?
— Геран, скъпи, това е книга и не изчезва, щом прочетеш написаното вътре — разсмя се тя. — А, като заговорихме за това, как вървят уроците ти?
— Ами нормално, предполагам — въздъхна той. — Онова, което ми чете моят преподавател, не е много интересно. То е просто някаква историческа книга. Защо учителят ми трябва да е толнедранец, майко? Защо не го заменим с някой алорн?
— Защото толнедранците са по-добри учители от алорните, скъпи.
Геран беше забелязал, че майка му има твърдо мнение по всеки въпрос. През това време тя прелистваше последната третина от книгата на леля му Поул.
— А, ето докъде бяхме стигнали — каза тя най-накрая.
— Мога ли да те попитам нещо преди да започнеш, майко?
— Кажи, скъпи.
— Леля Поул може да прави магии, нали?
— Тя не харесва много тази дума, Геран, пък и дядо ти също.
— Тогава няма да я използвам пред тях. Но след като така и така владее магията, защо с едно замахване не е премахнала лудостта на онази жена?
— Сигурно има неща, които не могат да се оправят дори с магия.
Това беше ужасно откровение за принц Геран. Той отдавна си мислеше, че не е зле да овладее някои магически трикове, когато стане крал. Хората в кралството на баща му през цялото време се притесняваха за пари. Ако кралят само с едно замахване на ръката можеше да напълни къщите им с жълтици, тогава те щяха на воля да ходят на риболов или пък да правят други приятни неща.
Майка му отново подхвана историята за това как леля Поул търсила лудата жена Алара. Геран сякаш виждаше с очите си мразовитите планини, тъмните лесове около селцето Анат и леля си Поул, която се скиташе отчаяно в мрака.
Когато разказът стигна до фермата на Фалдор, клепките на Геран взеха да се затварят. Тая част не беше кой знае колко интересна и насред безкрайното описание как се прави яхния принцът престолонаследник на Рива заспа.
Равното дишане на малкото момче подсказа на кралица Се’Недра, че вече няма слушател. Тя пъхна един лист между страниците на книгата и после замислено се отпусна назад.