Книгата на леля Поул запълваше всички празнини, които Се’Недра беше забелязала в историята на Белгарат. Силните и властни образи, някои от които вече се бяха превърнали в легенди, изпълваха риванската кралица с благоговение. Тук бяха и Рива Желязната хватка, и Бранд — човекът, който победи един бог — и Белдаран, най-прекрасната измежду жените. Историите за Асрана и Онтроуз едва не разбиха сърцето на Се’Недра. Книгата на леля Поул с един замах обезсмисляше всички томове в библиотеката на историческия факултет в университета на Тол Хонет. Това беше истинската история на света.
Цялата зашеметяваща история на човечеството беше тук, в скута на риванската кралица. Тя отново отвори страниците на пасажа, който обичаше най-много — онази тиха и спокойна сцена в кухнята на фермата на Фалдор, когато Поулгара вече не беше херцогинята на Ерат, а проста готвачка в затънтената сендарска провинция. Титлата вече нищо не означаваше. Истински значимото и важно нещо там беше фактът, че Поулгара най-сетне осъзна дълбоката си обич към баща си скитника, въпреки неговите грешки и изоставянето на майка й точно преди да се родят двете с Белдаран. Цялата омраза, трупана през вековете, се беше изпарила в миг.
В тайната игра, която леля й Поул и нейният баща бяха играли векове наред, изведнъж се беше появил неочакван победител. А те дори не бяха усетили, че той участва. Три хилядолетия полу на шега, полу-сериозно се бяха заяждали един с друг, а през цялото това време вълчицата Поледра ги беше наблюдавала.
— Ти би разбрал това, нали Вълчо? — измърмори кралицата на събеседника си.
Той отвори златистите си очи и тупна с опашка върху леглото в знак на съгласие. Това малко стресна Се’Недра. Вълкът сякаш четеше мислите й. Кой всъщност беше този вълк? Тя бързо потисна надигащото се в нея подозрение. Се’Недра още не бе готова да приеме възможността Вълкът да не е това, за което — или за който — се представя. За тази вечер й стигаше, че Поледра се бе оказала победителка в играта между Поулгара и баща й.
Независимо дали искаше да го признае или не, обаче, Се’Недра беше споходена от едно друго прозрение. Фамилията на мъжа й идваше още от преди разцепването на света и нямаше как да се заобиколи факта, че това е най-влиятелното семейство на света. Когато Се’Недра за първи път видя Гарион, тя доста надменно го отблъсна като неграмотно момче сираче от някаква затънтена сендарска ферма. Явно е грешила по всички точки. Тя сама научи Гарион да чете, но сега беше принудена да признае, че цялата й заслуга беше да отвори книгата пред него. Наложи се доста да се поизпоти, за да го настигне, щом той научи азбуката. Макар да беше мил чинии и котли в кухнята на Фалдор, той съвсем не беше прислужник, а крал по рождение. Гарион не беше сендар и макар и без родители, за него ни най-малко не подхождаше определението сирак. Родовото дърво на семейството му беше впило корени дълбоко в историята на човечеството. Се’Недра се терзаеше от мисълта, че съпругът й може би я превъзхожда по титла и положение, но той не просто я превъзхождаше — той я надминаваше във всичко. А това не се отрази благоприятно върху самочувствието на риванската кралица.
Тя въздъхна. В душата й се бореха цял куп неприятни подозрения. После хвърли поглед към отражението си в зацапаното огледало на своя син и леко докосна тъмночервената си коса с пръсти.
— Е, какво пък — изсумтя, — поне никой не оспорва, че съм по-хубава от него.
Още като го каза, разбра колко жалко успокоение беше това и се разсмя. После отпусна примирено ръце.
— Предавам се — пророни през смях.
После се измъкна тихо от леглото, подпъхна завивката под брадичката на сина си и леко го целуна.
— Лека нощ, сладък мой принце — прошепна. След това, без да знае защо го прави, разроши козината по главата на Вълка. — И на теб също, приятелю.
Вълкът тъжно я погледна със златистите си очи и после направи нещо напълно неочаквано — близна я по бузата с влажния си грапав език. Се’Недра се изкиска против волята си и се опита да изтрие бузата. Сетне протегна ръце и прегърна главата на Вълка.
Накрая кралицата духна лампата, измъкна се на пръсти от стаята и внимателно затвори вратата след себе си.
Вълкът продължи кротко да лежи в краката на Геран, вперил златистите си очи в гаснещите пламъци на огъня. Всичко сякаш вървеше точно както трябваше да бъде. Затова вълкът се протегна доволно, изопна муцуна върху предните си лапи и отново заспа.