— Той не споменава нищо от това, което се е случило на теб обаче. Не казва много за годините, през които си била във Во Вакюн, какво си правила в Гар ог Надрак или пък на всички останали места. Аз искам да знам какво е ставало с теб през цялото това време.
— За какво ти е, за бога?
— Държа да съм наясно с цялата история, лельо Поул. А той е пропуснал толкова много от нея!
— Ти си същата като Гарион! Той все молеше татко за повече подробности, когато Стария вълк му разказваше някоя история. — Поулгара изведнъж прекъсна рязко. — Стойте далече от огъня! — обърна се остро към близнаците.
Те захихикаха, но направиха каквото им беше наредено. Се’Недра се досети, че това беше някакъв вид закачка.
— И така — поднови прекъснатия разговор тя, — Белгарат ни изпрати писма заедно с последните глави от своята история. Това, което написа на мен, ми подсказа идеята да дойда тук, за да поговорим двете. Той ни обвинява, че сме се сговорили и сме го насилили да напише историята. Твърди, че си дава сметка за празнините в своя разказ и предлага ТИ да разкажеш останалото.
— Типично в негов стил — измърмори Поулгара. — Баща ми е майстор да започне нещо, а после да подлъже друг да му довърши работата. Е, този път не е познал! Няма да стане така, както го е намислил, Се’Недра. Никога не съм се правила на разказвач, пък и имам по-важни дела.
— Но…
— Никакво „но“, скъпа. А сега върви и повикай Гарион и Дюрник на вечеря.
Се’Недра благоразумно прекрати спора, но отказът на Поулгара я накара да се замисли за околни пътища, по които би могла да постигне своето.
— Гарион, скъпи — започна тя, когато по-късно вечерта двамата със съпруга й вече бяха в леглото, заобиколени от топлина и уютен мрак.
— Кажи, Се’Недра.
— Нали можеш да се свържеш с дядо си и да говориш с него?
— Мисля, че мога. Защо?
— Не би ли искал да видиш него и баба си? Щом така и така сме наблизо — нали кулата на Белгарат никак не е далеч оттук — можем да се срещнем с тях. Пък и те ще бъдат страшно разочаровани, ако не го направим, не е ли така?
— Какво кроиш пак, Се’Недра?
— Защо винаги трябва да кроя нещо?
— Обикновено така става.
— Не си много любезен, Гарион. Толкова ли е неестествено да искам да събера семейството?
— Извинявай, сигурно греша.
— Е, наистина леля ти Поулгара малко се заинати. Ще ми трябва помощ, за да я убедя да напише своята история.
— Дядо няма да ти помогне — вече ти го каза в писмото си.
— Не говоря за помощ от него. Искам да поприказвам с Поледра. Леля Поул ще послуша майка си. Моля те, Гарион! — каза тя с най-обаятелната си и затрогваща интонация.
— Добре, ще поговоря с Дюрник.
— Защо не оставиш аз да говоря с Дюрник? Сигурно ще успея да го убедя, че моята идея си струва. — Тя се притисна нежно към съпруга си. — Сега ми е топло и хубаво, Гарион — рече подканящо.
— Да, забелязах го.
— Толкова много ли ти се спи?
— Е, не чак толкова, скъпа — отвърна той и я прегърна.
Работата явно няма да е толкова трудна, реши Се’Недра. Тя нямаше равна в това да постига целите си и беше убедена, че ще успее да спечели на своя страна Гарион и Дюрник. Убеждаването на Поледра обаче щеше да изисква повече усилия.
Както обикновено Гарион се измъкна от постелята още преди да е съмнало. Риванският крал беше израснал във ферма, а работниците на полето обикновено стават рано. Се’Недра реши, че няма да е зле да го държи под око следващите няколко дни. Един случаен разговор между нейния съпруг и Дюрник можеше да провали плановете й. Тя умишлено избегна думата „заговор“. Ето защо допря пръсти до амулета на Белдаран и мислено проследи Гарион.
— Тихо, тихо. — Беше гласът на Дюрник, удивително нежен и внимателен. — Това съм аз. Заспивайте отново, по-късно ще ви нахраня.
Последва някакво недоволно гъргорене, меки и гърлени звуци — явно бяха птици, прецени Се’Недра. Те покудкудякаха още малко и отново утихнаха.
— Винаги ли им говориш така? — чу се гласът на Гарион.
— Това ги успокоява, за да не излетят в тъмното и да се наранят — отговори Дюрник. — Упорито гнездят все на това дърво насред двора, а аз минавам оттук всяка сутрин. Вече ме познават, затова мога да ги успокоя да заспят отново. Птиците лесно се приучват. При сърните и елените отнема повече време, а зайците са много боязливи и лесно се плашат.
— Ти ги храниш всички, нали, Дюрник?
— Те също живеят тук, Гарион, а фермата произвежда много повече от това, което ни е нужно на нас с Поул и бебетата. Птиците, сърните и зайците си намират прехрана през лятото, но зимите са дълги и студени, затова им помагам малко.