— Вероятно. Както знаеш, има страшно много природни закони.
— Така ли?
— Ами да. Има един много хитър мъничък закон — става дяволски приятно уравнение, когато се постави във флексора на Вайнбауман. Той контролира горещината на супата в зависимост от това с колко време разполагаш, за да я изсърбаш. Възможно е — стига това странно намаляване времетраенето на председателския мандат да се направлява от този именно закон, а аз мисля, че е точно така. Ще мога така да променя живота на твоя приятел, че да го предпазя от всичко на земята. Естествено обаче той няма да е имунизиран срещу процесите на физиологичното скапване. Това, което имам предвид, няма да го направи безсмъртен, но поне ще е сигурно, че няма да умре от заразна болест или злополука, което, струва ми се, ще го задоволи.
— Напълно. Но кога ще стане това?
— Не съм съвсем сигурен. Тези дни съм много зает с една млада особа от моя вид, която изглежда обезпокоително влюбена в мен, бедничката. — Той се прозя, а разцепеният му език се изви като спирала и после се изправи отново. — Май не ми достига сънят, но след два-три дни работата ще е свършена.
— Да, но как ще мога да разбера кога чудото е станало и дали всичко е наред?
— Много лесно — отвърна Азазел. — Само изчакай няколко дни и после бутни приятеля си под някой профучаващ камион. Ако му няма нищо, значи е приел новата си модификация. А сега, ако не възразяваш, искам да изиграя тази ръка, а после ще си спомня за бедната ми средна майка и ще напусна играта. С печалбата, разбира се.
Не мисля, че беше лесно да убедя Висарион в неговата пълна безопасност.
— Нищо на земята не може да ми причини зло, така ли? — непрекъснато повтаряше той. — И откъде си толкова сигурен?
— Просто знам. Аз питам ли те за твоите специализирани познания? Когато ми съобщиш, че лихвите ще паднат, аз не се заяждам и не почвам да те разпитвам откъде го знаеш.
— Добре де, но ако аз кажа, че лихвите ще паднат, а пък те продължават да се покачват — нещо съвсем вероятно, тогава само твоите чувства ще бъдат наранени. Ако обаче аз действам, допускайки, че на земята не може да ми се случи нищо страшно, и тогава най-внезапно нещо вземе, че ме нарани? Тогава няма само чувствата ми да бъдат наранени, ами и аз самият.
С логиката не може да се спори, но аз продължих да го обработвам. Убедих го поне да не отказва категорично председателския пост, а да се опита да забави нещата с няколко дни.
— Никога няма да се съгласят да изчакат — каза той, но изведнъж се оказа така, че точно в този ден се честваше годишнината от Черния петък и КПЗНУП се отдаде на обичайния тридневен траур и молебени за фалиралите. Така забавянето дойде от само себе си и това доста шокира Висарион. Той започна да мисли, че може би наистина е омагьосан.
И тогава, в края на траура, той отново се впусна в обществения живот. Случи се, че пресичахме заедно една оживена улица. Не помня как точно стана, но се наведох да завържа връзката на обувката си и някак загубих равновесие. Налетях отгоре му, а после той взе, че политна на уличното платно. Изведнъж се разнесе дяволско скърцане на спирачки и свирене на гуми. Докато се опомня, видях три коли, надянати една върху друга.
Висарион не се измъкна абсолютно невредим. Косата му беше доста поразчорлена, очилата му килнати на една страна, а на дясното коляно на панталона му се появи мъничко мазно петънце.
Той обаче отмина всичко с пренебрежение и каза със страхопочитание, гледайки касапницата:
— Изобщо не ме докоснаха. За Бога, та те въобще не ме докоснаха!
На следващия ден го застигна силен, отвратителен и студен дъжд, а той беше без галоши, чадър или мушама. И представи си, дори не настина. Обади ми се без даже да се е погрижил за мократа си коса и прие председателския пост.
Трябва да призная, че той си поживя много добре на този пост. Веднага увеличи петорно хонорарите си, без да рискува да опитва по-големи удари, отколкото повеляваха прогнозите му. В края на краищата клиентът не може да се надява да получи всичко. Ако се сдобие с несравним престиж чрез професионалиста, с когото се консултира, разумно ли ще е да потърси другаде съвет?
Но не бе само това. Той се радваше на живота от цялото си сърце. Никакви настинки. Никакви заразни болести. Пресичаше улиците най-безнаказано. Дори не поглеждаше светофарите, когато бързаше, и все пак много рядко предизвикваше катастрофи с човешки жертви. Не се двоумеше и за миг дали да влезе в парка нощем. Веднъж, когато един уличен хулиган опрял нож в гърлото му и му предложил да се освободи от парите си, Висарион просто ритнал начеващия финансист в слабините и продължил по пътя си. Въпросният хулиган бил така зает да си ближе раните, че съвсем забравил да поднови предложението си.