— Може ли?
Сам протегна дългия си крак, закачи котлето, придърпа го към себе си и здраво го стисна. После го остави на пода, но така, че да не могат да му го вземат, и погледна момиченцето с глупаво изражение.
— Ти си бил страшна скръндза, кучи син такъв! — цитира детето.
Тези думи също бяха напълно неразбираеми за Сам. Преди да се научи да обръща внимание на думите на хората, такива забележки не значеха нищо за него. Откак започна да ги разбира, не му се беше случвало да слуша подобни неща. Той вторачи безизразен поглед в момиченцето и за всеки случай придърпа котлето още по-близо до себе си.
Момиченцето присви очи и се изчерви. Изведнъж започна да плаче.
— Моля ти се — каза то. — Гладна съм. Гладни сме. Консервите се свършиха, всичките. — Гласът му секна, но то продължаваше да шепне: — Моля ти се, моля ти се!
Сам стоеше като вкаменен и го наблюдаваше. Най-после то плахо пристъпи към него. Той взе котлето в скута си и го стисна предизвикателно.
— Добре де, не съм умряла за скапаната ти … — каза момиченцето презрително, но гласът му отново секна. То се обърна и тръгна към вратата. Близначките наблюдаваха лицето му. Те излъчваха мълчаливо разочарование; красноречивите им погледи обвиняваха момиченцето много по-остро, отколкото самия него. Момиченцето се грижеше за прехраната им, но сега не успя да ги нахрани и те бяха безмилостни.
Той седеше с топлото котле в скута си и гледаше през отворената врата в сгъстяващия се мрак. Неочаквано пред него изплува един образ — на мисис Прод. В ръцете й вдигаше пара голяма чиния с осолено свинско и две чудесни яйца на очи, чийто оранжев поглед сякаш казваше: „Хайде, веднага сядай да закусиш.“ Някакво непознато чувство, което той не беше в състояние да определи, се надигна у него и го стисна за гърлото.
Той изсумтя, бръкна в котлето, взе в шепата си половин картоф и отвори уста да го лапне. Но ръката му не помръдна. Бавно наведе глава и заразглежда картофа, сякаш никога не бе виждал такова нещо и не знаеше за какво служи.
Отново изсумтя, хвърли картофа обратно в котлето, пусна котлето на пода и скочи на крака. Подпря се с две ръце на рамката на вратата и извика с всичка сила с дрезгавия си, безизразен глас:
— Почакай!
Царевицата отдавна трябваше да е прибрана. Повечето все още си стоеше, тук-там по земята лежаха счупени стъбла и съхнеха, а около тях се суетяха множество мравки, разузнаваха и се втурваха да разнасят слухове. Машината беше затънала в угарта и изоставена там; прикачената зад нея редосеялка беше наклонена силно напред и част от есенната пшеница се беше изсипала. Коминът на къщата не димеше, а вратата на обора зееше килната на една страна и допълваше картината на мизерия и запустение.
Сам се приближи до къщата, изкачи се на верандата. Прод седеше на пейката-люлка, която вече не се люлееше, защото в една от веригите й имаше счупени звена. Очите му не бяха затворени, по-скоро притворени.
— Здравей — каза Сам.
Прод се размърда и погледна Сам право в очите. Никакъв признак, че го е познал, После отмести погледа си от него, седна по-удобно, попипа безцелно гърдите си, намери едната от тирантите си, опъна я напред и я пусна. Някаква сянка на безпокойство премина по лицето му. Отново погледна към Сам, който чувствуваше как съзнанието на фермера се възвръща — като кафе, което постепенно се просмуква в бучка захар.
— А, Сам, момчето ми! — каза Прод. Думите бяха същите, но тонът — друг, беше някак пречупен, като счупената грапа. Прод стана, пристъпи усмихнато към Сам, вдигна ръка да го потупа по рамото, но очевидно забрави за това си намерение. Ръката му увисна за момент във въздуха, след което бавно се смъкна надолу.
— Време е да се прибира царевицата — каза Сам.
— Да, да, знам — каза Прод с въздишка. — Ще му дойде редът. Ще се оправя някак си. Тъй или инак, все ще свърша до първия сняг. Ни веднъж не съм пропуснал да издоя кравата — добави той с унила гордост.
Сам надникна в кухнята през остъклената врата и видя за първи път в тази къща засъхнали чинии и тлъсти мухи.
— Бебето дойде — сети се той.
— О, да. Хубаво малко момченце, точно както си го… — и като че ли отново забрави. Последните думи, произнесени бавно, увиснаха, както ръката му преди малко. — Майко — извика той неочаквано, — я приготви на момчето нещо да хапне! — Обърна се смутено към Сам: — Тя е ей там — и посочи с ръка. — Ако извикаш по-силно, може и да чуе. Кой знае.
Сам погледна нататък, но не видя нищо. Улови втренчения поглед на Прод и само един миг му беше достатъчен, за да види в него нещо, което го разтърси, преди още да е разбрал какво точно е то. Бързо се обърна настрани.