— О, милостиви боже, съхрани ни! — най-после промълви тя.
Близначките застанаха една до друга и я зяпнаха глупаво. Мириам се промъкна до стената и движейки се с едното рамо напред, като се мъчеше да е колкото може по-далеч от нас, се добра до вратата и я затвори.
— Мис Кю — заяви тя, — ако това са децата, за които казахте, че ще живеят тук, аз напускам.
— Върви по дяволите — й каза Джейни.
В този момент Бони клекна на килима. Мириам изкрещя и се хвърли към нея. Грабна я за ръката и понечи да я дръпне, за да стане. Бони изчезна, оставяйки Мириам с една малка рокличка в ръката и с безкрайно глупаво изражение на лицето. Бийни така се ухили, че щеше да си разчекне устата, и започна да маха като побъркана. Погледнах в посоката, в която махаше, и видях Бони гола-голеничка, кацнала на перилата в горния край на стълбището.
Мис Кю се обърна и като я видя, тупна на стълбите. Мириам също се строполи като простреляна. Бийни вдигна рокличката, изкачи се по стълбите, минавайки край мис Кю, и я подаде на Бони. Бони я облече. Мис Кю, която седеше отпусната на стълбите, погледна нагоре. Бони и Бийни, хванати за ръце, слязоха по стълбите и дойдоха при мен. След това застанаха една до друга и зяпнаха мис Кю.
— Какво й е? — попита ме Джейни.
— Час по час й става лошо.
— Да се връщаме вкъщи.
— Не — казах аз.
Мис Кю докопа перилата и се надигна. Постоя известно време отпусната на тях, със затворени очи. Изведнъж се изправи. Сега изглеждаше с четири инча по-висока. Решително тръгна към нас.
— Джерард — изкряска тя като дива гъска. Мисля, че имаше намерение да каже нещо друго, но като че ли се овладя.
— Какво, за бога, е това? — каза тя, сочейки с пръст към мен.
В първия момент не разбрах и се обърнах да погледна зад себе си.
— Кое?
— Това! Това!
— А, т’ва ли? — казах аз. — Т’ва е Бебето.
Свалих го от гърба си и го хванах така, че да може да го разгледа. Тя издаде звук, подобен на стенание, спусна се към мен и грабна Бебето. Подържа го малко с две ръце пред себе си, като се вайкаше и го наричаше «горкото». После изтича и го остави на дългата пейка с възглавнички, под прозореца с цветните стъкла. Наведе се над него и захапа кокалчетата на ръката си, като продължаваше да се вайка.
— Откога е така? — обърна се тя към мен.
Разменихме си погледи с Джейни.
— Винаги си е било тъй — отговорих аз.
Тя издаде звук, подобен на кашлица, и изтича до Мириам, която още лежеше простряна на пода. Мис Кю й удари няколко шамара. Мириам седна и хвърли поглед към нас. Затвори очи, потръпна и опирайки се на мис Кю, се изправи на крака.
— Я се съвземи — изсъска през зъби мис Кю. — Донеси леген с топла вода и сапун. Гъба. Хавлии. Бързо!
Мис Кю я разтърси, Мириам залитна, хвана се за стената, после побягна от стаята.
Мис Кю се върна при Бебето и се наведе над него, като издаваше гальовни звуци.
— Не се занимавай с него — й казах аз. — Всичко си му е наред. Ний сме гладни.
Тя ме погледна, като че ли я бях ударил.
— Как смееш да говориш така с мен?
— Виж к’во — казах й аз, — на нас тая работа не ни харесва повече, отколкото на теб. Ако Сам не ни беше казал, никога нямаше да дойдем тук. Много си бяхме добре и без тебе.
— Не се казва «к’во» — поправи ме мис Кю. Изгледа ни един по един. После извади онази глупава, внимателно сгъната носна кърпичка и я сложи на устата си.
— Виждаш ли? — обърнах се към Джейни. — Непрекъснато й става лошо.
— Хо-хо — обади се Бони.
Мис Кю я погледна изпитателно.
— Джери — каза тя задавено, — доколкото разбрах, ти каза, че тези деца са твои сестрички.
— Ее?
Тя ме погледна, като че ли съм кръгъл глупак.
— Не може сестричките ти да са цветнокожи, Джерард.
— За нас пък може — каза Джейни.
Мис Кю започна трескаво да снове напред-назад.
— Имаме толкова много работа — говореше тя на себе си.
Мириам влезе с овално корито и хавлии и разни други неща, метнати на ръката й. Тя остави коритото на пейката. Мис Кю бръкна с ръка във водата, после взе Бебето и го топна вътре. То започна да рита.
Пристъпих напред.
— Чакай! Стой! К’во си мислиш, че правиш?
Джейни ме спря:
— Млъкни, Джери. То казва, че всичко е наред.
— Наред ли? Та тя ще го удави!
— Няма да го удави. Мълчи си.
Мис Кю направи пяна със сапуна, размаза я по Бебето, обърна го няколко пъти, изтърка главата му и накрая едва не го удуши, като го зави в голяма бяла хавлия. Мириам наблюдаваше с широко отворени очи, докато мис Кю със сръчни движения омота една кърпа за подсушаване на чинии около Бебето, така че се получи нещо като гащички. Бебето стана неузнаваемо А и самата мис Кю беше горе-долу дошла на себе си, докато вършеше всичко това. Дишаше тежко и устата й беше още по-стисната. Тя подаде Бебето на Мириам.