Намери бръснача, намери бельото, пантофите, чорапи, панталон, риза, сако. Погледна се в огледалото — трябваше му гребен. Тя влезе в стаята, като си отвори вратата с лакът, защото ръцете й бяха заети с някакви пакети. Остави ги на скрина и усмихнато протегна ръка към него — държеше гребен. Той го взе, без да каже нищо, отиде в банята, намокри косата си и я среса.
— Хайде, всичко е готово — извика тя от стаята.
Той излезе от банята. Беше махнала лампата от нощното шкафче и бе поставила кръгъл поднос с чудесна крехка пържола, бутилка светла бира, една по-малка бутилка тъмна бира, разрязан на две картоф, по който се топеше масло, горещи хлебчета, завити в салфетка, прясно приготвена салата в малка дървена купичка.
— Не искам нищо — каза той и веднага се нахвърли на храната.
На света престана да съществува всичко друго освен вкуса на храната в устата и гърлото му, на леко газираната бира и неописуемата магия на препечената коричка.
Когато изпразни чинията си, шкафчето и тя сякаш изведнъж полетяха нагоре към него. Той залитна напред и хвана шкафчето с две ръце, за да го задържи далеч от себе си. Целият се тресеше.
— Успокой се — чу зад себе си. — Всичко е наред.
Тя сложи ръце на рамото му и го натисна да седне отново на стола. Той се опита да повдигне ръка, но не успя. Тя взе салфетката и изтри потта, избила по челото и горната му устна. След малко очите му се отвориха. Потърсиха я, намериха я да седи на ръба на леглото и да го наблюдава мълчаливо. Той се ухили глупаво.
— Я гледай!
Тя стана.
— Ще се оправиш. Добре е да си легнеш. Лека нощ!
Преди миг беше в стаята, а вече я нямаше. Беше с него, а сега бе сам. Разликата беше непоносимо голяма, твърде голяма, за да я проумее. Премести поглед от вратата към леглото и каза „лека нощ“ само защото това бяха последните й думи и все още блещукаха в тишината.
Опря ръце на креслото и с голямо усилие накара и краката да помогнат. Можа да се изправи, но не повече. Политна напред и падна на едната си страна, свивайки се, за да избегне шкафчето. Проснат върху покривката на леглото, потъна в мрак.
— Добро утро.
Той лежеше неподвижно. Коленете му бяха свити, а дланите притискаха скулите на лицето му. Стисна силно очи, за да не прониква в тях светлина. Изключи кинестетичните си сетива, за да не усеща по лекото хлътване на дюшека, че тя е седнала на леглото. Изключи и слуха си, за да не я чува, ако тя проговори отново. Обонянието му изневери — не очакваше в стаята да има кафе, а страшно му се пиеше, допи му се, преди да се сети да изключи и обонянието.
Лежеше със замъглено съзнание и мислеше, мислеше за нея. Ще види тя, само да проговори още веднъж! Ще лежи така, докато тя проговори, а като проговори, ще продължи да лежи, без да й обръща никакво внимание.
Изчака.
Но ако не проговори, нямаше как да й покаже, че не й обръща внимание.
Отвори очи. Отвори ги широко, искрящи от гняв. Тя седеше в долния край на леглото. Тялото й бе неподвижно, лицето й бе неподвижно, само устата и очите излъчваха живот.
Изведнъж той силно се закашля. Затвори очи и като ги отвори, вече не гледаше към нея. Попипа разсеяно гърдите си, после се огледа.
— Спал съм с дрехите — каза той.
— Изпий си кафето.
Той я погледна. Тя все още не помръдваше. Беше облечена със сако в бургундско червено и сивозелен шал. Имаше продълговати, спокойни сиво-зелени очи, които, гледани в профил, представляваха дълбоки, бистри триъгълници. Той отмести погледа си от нея и потърси кафето. Видя го. Голяма кана, дебела гореща чаша, вече пълна. Черно, силно и ароматно кафе.
— Оох — каза той, като взе чашата и помириса. Отпи. — Оох.
Едва сега погледна към светлината. Хубаво. От време на време лекият ветрец повдигаше маркизетената завеса на прозореца, която ту пропускаше един слънчев лъч, ту го отрязваше. Хубаво. Ето един светъл кръг — сянката на самото слънце, която то, надничайки от кръглото огледало, хвърляше върху чисто боядисаната съседна стена. Хубаво. Отпи още от хубавото кафе.
Остави чашата и заопипва копчетата на ризата си. Беше измачкан и потен.
— Душ — каза той.
— Върви.
Момичето стана и отиде до скрина, на който имаше картонена кутия и няколко книжни торби. Отвори кутията и извади електрически котлон. Той успя да разкопчее три копчета, а четвъртото и петото изпращяха и се скъсаха. Криво-ляво успя да съблече и останалите си дрехи. Момичето не му обръщаше внимание — нито гледаше към него, нито бе извърнало глава настрани, просто спокойно се занимаваше с котлона. Той влезе в банята и дълго се суети, докато се справи с крановете. Застана под душа и остави водата да бие по тила му. Намери сапун в сапуниерката, подложи главата си под душа и започна да я търка ожесточено със сапуна, докато цялото му тяло се обви в топла, мека, пълзяща пяна. Господи, кой знае откъде му хрумна тази мисъл — изтънял съм като ксилофон. Трябва малко да загладя косъм, иначе ще се разболея и… Същата мисъл направи един лупинг и отново се върна, прекъсвайки сама себе си: Не трябва да се оправям. Трябва хубаво да се разболея. Да съм болен. Все по-болен и по-болен. Ядосано се запита: