Бароус изръмжа и скочи.
Отново потъна в кошмарния сън.
Направиха всичко възможно, за да му помогнат. Оставиха го сам да провери досиетата и да се увери, че няма такъв войник. А „размагнитващия“ ефект? Не е наблюдавано такова явление. Нали лейтенантът сам каза, че е занесъл всичките данни в квартирата си. Не, там ги няма. Да, намериха дупката в земята и така наречения му „детектор“, макар че всички го намират безсмислен той просто измерва интензитета на собственото си магнитно поле. Що се отнася до майор Томпсън, имаше свидетели, които са били в самолета с него и могат да докажат, че по времето, когато се е случило това, той е пътувал за насам. Ако лейтенантът успее да се отърве от идеята, че майор Томпсън е изчезналият войник, бихме могли да се разбираме много по-добре — той не е, просто не би могъл да бъде. Но може би капитан Бромфийлд ще ви бъде по-полезен в…
Аз зная какво съм направил, зная какво съм видял. Ще намеря това устройство или човека, който го е направил. И ще убия този Томпсън!
Бромфийлд беше добър човек и бог е свидетел, че той много се постара. Но острата природна наблюдателност на пациента, тренирана в продължение на години, не му позволяваше да приеме отричането на собствените си знания. Когато престана да търси повече доказателства и след фазите на гневна мания и меланхолия достигна неустойчиво равновесие, се опитаха да го срещнат с майора. Той се нахвърли върху него и петима души едва успяха да го удържат.
Тъй става с тези прехвалени момчета. Избиват им балансите.
И така, подържаха го още малко, доволни, че майорът е единственият обект на нападение. След това уведомиха писмено майора и изритаха лейтенанта. Казаха, че повече нищо не можело да се направи за него.
Първите шест месеца бяха като лош сън. Постара се да последва бащинските съвети на капитан Бромфийлд, намери си работа и зачака да настъпи онази „адаптация“, за която говореше капитанът. Но тя не настъпи.
Имаше малко спестени пари, а и при уволнението си бе получил обезщетение. Ще напусне за няколко месеца и ще махне това от ума си.
Първо фермата. Устройството беше поставено на трактора, а тракторът очевидно е бил на фермата. Ще го намери и ето ти отговора.
Бяха му нужни шест месеца да се добере до градските архиви (землището на селото, заедно с полигона, беше включено към базата) и да научи за единствените двама души, които можеха да му кажат нещо за трактора. А. Прод, фермер, и един малоумен наемен работник, чието име и местонахождение бяха неизвестни.
Откри Прод почти една година по-късно. Слухове го отведоха в Пенсилвания, а там му хрумна да провери в лудницата. От несвързаните приказки на Прод, който беше в последна фаза на старческо слабоумие, научи, че старецът чака жена си, че синът му Джак не се бил родил, че Сам може и да е бил идиот, но никой не можел по-добре от него да вади трактора от калта; че Сам бил добро момче, че живеел в гората при животните и че той, Прод, нито веднъж не бил пропуснал да издои кравата.
Той беше най-щастливото човешко същество, което Хип някога е виждал.
Бароус отиде в гората при животните. Три години и половина кръстосва тези гори. Ядеше лешници и горски плодове, залагаше капани и от време на време улавяше по някое животно. Забрави, че трябва да получава пенсията си. Забрави, че е инженер; едва не забрави и името си. Единственото нещо, което занимаваше съзнанието му, бе, че само един идиот може да постави такова устройство на някакъв си трактор и че този Сам е бил малоумен. Намери пещерата, някакви детски дрехи, парче от сребристия кабел. И един адрес.
Намери адреса. Научи къде може да намери децата. Но се натъкна на Томпсън… и Джейни го намери в затвора.
Седем години.
Лежеше някъде на хладно, а под главата му имаше топла възглавница. Нещо нежно го докосваше по косата. Дали още спеше, или вече се бе събудил? Беше така напълно изтощен, изхабен, изцеден, че не можеше да разбере дали спи, или е буден, но това нямаше значение. Нищо нямаше значение. Знаеше кой е, какъв е бил. Знаеше какво иска и къде да го намери. И непременно щеше да го намери, щом се наспи.
Размърда се щастливо и нещото, което докосваше косата му, го докосна по бузата, погали го. На сутринта, помисли си той с облекчение, ще отида и ще намеря моя малоумен. Но първо ще ми е нужен един час, за да си припомня някои неща… Спечелих надбягването с чували на неделния училищен пикник и ми дадоха като награда една носна кърпа в цвят каки. В скаутския лагер улових три щуки преди закуска, като едновременно карах кануто, развивах макарата и държах месината със зъби. Тя ми сряза устата, когато се улови най-голямата риба. Мразя мляко с ориз. Обичам Бах и лебервурст, и последните две седмици на май, и две дълбоки ясни очи, като на…