— Те са чудесни. Бони!
— Хо!
— Донеси ми нож. Остър и с ей толкова дълго острие. И парче черен плат — толкова дълго и толкова широко.
Бони погледна към Джейни. Джейни каза:
— Какво…?
Той сложи ръка на устата й. Устата й беше мека.
— Шт!
— Бони, недей… — извика Джейни в паника, но Бони вече беше изчезнала.
— Остави ме за малко насаме с него — помоли Хип.
Джейни отвори уста да каже нещо, но се обърна и избяга от стаята. Бийни също изчезна.
Хип отиде до простряното на пода тяло, застана загледан надолу към него. Не мислеше. Мисълта вече беше изплувала, трябваше само да я задържи.
Вратата се отвори, влезе Бони. Държеше лента от черно кадифе и един кинжал, с острие, дълго единадесет инча. Очите й бяха много големи, а устата — много малка.
— Благодаря, Бони.
Той ги взе. Ножът беше красив. Фински. Толкова остър, че би могъл да се бръсне с него, а върхът бе толкова изтънен, че ставаше почти невидим.
— Изчезвай, Бони.
И тя изчезна. Пиууу! — изхвръкна като ябълкова семка, изстреляна между зъбите. Хип остави ножа и лентата на някаква маса и довлече Томпсън до един стол. Огледа се, видя шнура на някакъв звънец и го откъсна. Не го интересуваше дали някъде звъни — беше сигурен, че никой няма да го безпокои. Завърза лактите и глезените на Томпсън за стола, бутна главата му назад и сложи черната превръзка на очите му.
Взе друг стол и седна срещу него. Претегли великолепния нож на дланта си — почти без да го подхвърля, само да усети как се борави с него. И зачака. Докато чакаше, взе мисълта си, както е цяла, и като пъстра завеса, в чиито шарки се повтаряше един и същ мотив, я постави пред входа на съзнанието си. Закачи я внимателно, оправи гънките, нагласи я с педантична точност да стига равномерно от горе до долу, да няма пролуки отстрани.
Мотивът беше следният:
Слушай момче!
Ти си сираче, аз — не, но и мен са ме мразили. Ти си бил преследван, аз също.
В пещерата ти си намерил място, където да принадлежиш, и си бил щастлив. Същото се случи и с мен.
При мис Кю ти си загубил себе си и е трябвало да минат години, докато най-после се върнеш назад и разбереш кой си. Същото се случи и с мен.
Благодарение на твоя гещалт ти си намерил в себе си сила, която е надминала и най-безумните ти мечти, и си я използувал, това ти е доставяло удоволствие. Същото се случи и с мен.
Слушай сега, Джери! Ти си открил, че независимо колко голяма е силата ти, никой не те иска. И аз открих същото.
Ти искаш другите да те искат. Искаш да имат нужда от теб. Аз също.
Джейни казва, че имаш нужда от морал. Знаеш ли какво е морал? Морал означава да се подчиняваш на правила, които хората са измислили, за да ти помогнат да живееш сред тях.
Ти нямаш нужда от морал. Никакви морални норми не могат да се отнасят за теб. Ти не можеш да се подчиняваш на правила, измислени от себеподобните ти, защото няма други като теб. Ти не си обикновен човек, така че моралните норми на обикновените хора могат да ти бъдат полезни толкова, колкото моралните норми на един мравуняк — на мен.
Никой не те иска и ти си чудовище.
И мен никой не ме искаше, когато бях чудовище.
Но за теб, Джери, има други норми. Те изискват по-скоро вяра, отколкото подчинение. Те се наричат етос. Етосът също ще ти даде правила за оцеляване. Но оцеляване не само на теб самия, на моя или на твоя вид. Това е всъщност уважение към предците и потомците ти. Това е изучаване на главното течение, което те е създало и в което и ти ще създадеш нещо, нещо по-голямо, когато му дойде времето.
Помогни на човечеството, Джери, защото сега то е твоя майка и твой баща; ти никога не си имал майка и баща. И човечеството ще ти помогне — ще създаде други като теб и ти вече няма да си сам. Помогни им да пораснат, помогни им да помогнат на човечеството и твоят вид ще стане още по-многоброен. Защото ти си безсмъртен, Джери. Сега си безсмъртен.
И когато твоят вид стане достатъчно многоброен, твоите етични норми ще бъдат морални норми за останалите. И когато тези морални норми вече не задоволяват нуждите на вида, ти или някое друго етично същество ще създаде нови норми, които ще стигнат още по-далеч по главния поток, изразявайки почит към теб, към онези, които са те създали, към онези, които са създали тях, и така все по-назад до първото диво същество, което е било различно, защото сърцето му трепнало, когато видяло звезда.
Аз бях чудовище, преди да открия този етос. И ти си чудовище. Всичко зависи от теб.
Джери се размърда.
Хип Бароус спря да подхвърля ножа и го стисна в ръка.
Джери изпъшка и се закашля немощно. Хип бутна отпуснатата глава назад и я хвана здраво с лявата си ръка. Насочи острието на ножа точно срещу ларинкса на Джери.