Радостно възбуден той извади Рога от раницата му и изсвири седемте ноти. Без никакво забавяне в стената се появи трептящото петно на готова за използване телепортираща врата. Хрууз запрати продължаващият да мълчи Червен Орк, през нея. Минута по-късно всички бяха в двореца, в който се намираше и Анана.
Трябваше им известно време, за да се справят с охраната, която ги атакува в мига, в който видя завързания господар. Но схватката не продължи дълго. Няколко точни изстрела с лъчемет убиха двама-трима, а останалите се разбягаха.
Скоро обаче те се прегрупираха и заеха отбранителна позиция. Изглеждаше като че ли групата на Кикаха ще трябва да превзема двореца обратно стая по стая. Вместо да се бави по този начин, Кикаха извика командира, който се бе скрил зад барикада от мебели в един от салоните. После заедно с Ашателон и Уематол поговори с него и стигнаха до споразумение. Командирът се консултира със своите заместници и няколко от обикновените войници. Всички тези приказки отнеха повече от час, но в резултат охраната се закле във вярност пред Кикаха и двойниците. Никой не обичаше Червения Орк и не се вълнуваха особено кой им плаща, а Кикаха удвои заплатите им и намали наполовина работното им време.
Той бе крайно доволен от това развитие на нещата.
— Омръзна ми около мен да се пролива кръв. Няма значение дали това е необходимо или може да се избегне — започнах да настръхвам от това. А да не забравяме, че някои от нас можеха да загинат, ако тези юнаци се бяха опълчили както трябва. И един от убитите можех да бъда аз самият.
Уематол и Ашателон не се доверяваха особено на охраната. За да избегнат въоръжен бунт или убийства от засада, те избраха няколко от стражите. Обещаха им големи суми, ако те се съгласят да шпионират другарите си и да докладват кои са евентуалните подстрекатели и кои са заговорниците. Действайки зад гърба на Кикаха те наеха и няколко души, които да следят шпионите на Кикаха. Той разбра за това по-късно, когато един-двама от тях го информираха. Те явно го правеха за пари и Кикаха се постара да не ги разочарова.
Той нае други войници и част от прислугата, за да следи ходовете на двойниците. Но не знаеше кого ще наемат те за същата цел. Това можеше да бъдат неговите хора. А Ашателон и Уематол сигурно имаха шпиони, с които да се следят взаимно.
Ситуацията беше абсурдна и той много се смя. Ако нещата продължаваха в същия дух и със същото темпо, скоро всички в двореца щяха да работят като двойни, тройни, а защо не и четворни агенти.
След като се убеди, че от страна на стражата не го грози пряка опасност, той посети Анана. Тя седеше на шезлонг в градината до басейна, който бе достатъчно голям, за да бъде малко езеро. Слънцето се намираше в зенита на Земя-2 и я галеше с лъчите си. На ниска масичка до нея имаше висока чаша, пълна с ледени кубчета и тъмна течност. Макар откъм басейна да се разнасяше веселата врява на играещите си във водата нейни камериерки и компаньонки, тя не изглеждаше щастлива. Не се усмихна и не го покани да седне, когато той й се представи.
— Предполагам — започна той, — че Уематол вече ти е казал истината. Изпратих него да стори това, защото не допускам, че би повярвала на моето обяснение за случилото се и мисля, че дори не би пожелала да ме изслушаш. Но аз действително съм готов да ти повторя отново какво ти стори Червения Орк и нещо повече, мога да добавя подробностите, които Уематол съзнателно изпусна.
Гласът й прозвуча глухо и тя изобщо не вдигна поглед към него:
— Изслушах го без прекъсване, макар с мъка да се сдържах да не му изкрещя в лицето, че е лъжец. Не искам да слушам и твоите лъжи. Сега те моля да си вървиш и никога повече да не идваш при мен!
Вместо това той дръпна един стол и седна срещу нея.
— Не, няма да го направя. Уематол ти каза истината, макар че, като истински тоан, това трябва да му е причинило известна болка.
Той страстно желаеше да я вземе в ръцете си и да я целуне.
Сега тя го погледна в очите.
— Искам лично да говоря с Червения Орк. Нека той ми каже истината.
— В името на Елитрия! — възкликна той малко по-силно и по-нетърпеливо, отколкото би желал. — Защо да си губим времето с него, когато той е способен само да лъже!
— Сама мога да позная дали ще ми каже истината или не.
— Но това просто е нелогично. И е абсолютно ирационално!
Опитваше се да овладее гнева си, но беше объркан и се чувстваше безсилен.
— Няма да позволя на един леблабий да ми говори по този начин! — отсече тя с леден глас. — Независимо, че съм във властта му.