„Този човек“, помисли Кикаха, „е самото олицетворение на яростта!“
И ако наистина този човек като дете е станал баща на човешкия род… Кикаха почувства как целият настръхва. И макар само най-възрастните все още живи Повелители да си спомняха най-важните събития от онова далечно минало, Червения Орк не бе забравил детските си години, омразата към баща си, силната любов към майка си, мъката, когато тя беше убита. Не беше забравил и нито едно от изживените разочарования през всичките хилядолетия, изтекли оттогава досега. Многото му победи не бяха излекували нито една от тези рани.
Наблюдавайки безсилно опитващият се да се добере до лицето му побеснял тоан, Кикаха се запита защото този човек не се бе опитал да потърси избавление в някоя система за психотренинг. А може би беше опитвал, но без успех.
Червения Орк се търкаляше по пода, удари се в стената, върна се в обратна посока и се удари в другата. Вече не крещеше. От цялото му тяло се стичаше кръв и оставаше следи по пода.
Изведнъж той спря да се търкаля. Легна по гръб и тежко задиша през уста като риба, извадена на сухо. Беше разперил ръце и крака в подобие на грубо „Х“ и втренчено гледаше към тавана.
Кикаха търпеливо изчака гръдният му кош да спре да се повдига и спуска. После спокойно попита:
— Свърши ли пристъпът ти?
Макар да не му отговори, Червения Орк стана на крака. Макар и изцапано с кръв, лицето му беше спокойно. Той заби поглед в Кикаха и след минута също така спокойно отговори:
— Знам каква сделка ще ми предложиш. Ако искам да остана жив, ще трябва да разкажа на Анана какво съм й сторил.
Кикаха кимна.
— Трябва ми време да помисля.
— Добре — каза Кикаха. — Имаш десет секунди.
За миг му се строи, че Червения Орк ще избухне в нов изблик на ярост. Той силно стисна устни, а очите му налудничаво проблеснаха. Но после пое дълбоко въздух и се усмихна.
— Имах предвид по-скоро нещо като седмица, за да взема решение. Добре тогава… Не, няма да кажа на Анана истината!
— Не съм и допускал, че ще се съгласиш — спокойно отговори Кикаха. — В такъв случай имам второ предложение. Ако го приемеш, ще се спасиш от доживотния затвор. Но това зависи само от отговора ти на моя въпрос. Съхранена ли е паметта на Анана? И ако е съхранена, можеш ли да й я върнеш?
19
Червения Орк седеше, без да помръдва, фокусирал поглед малко над главата на Кикаха. Това че не отговори веднага, показваше, че много внимателно ще премери думите си.
Кикаха се опита да си представи какви мисли витаеха в главата на противника му. Нямаше никакво съмнение че Червения Орк отлично знае дали може да върне на Анана паметта й или не. Въпросът, който си задаваше в момента бе, дали да го излъже. Ако можеше да възстанови паметта й, той щеше да каже, че не може да го направи. Макар едно „не“ в този момент да би го направило доживотен затворник в килия без изход и без вход, нали Кикаха бе успял да намери как да избяга от абсолютно сигурните килии на Дингстет. А това, което един леблабий може да стори, без никакво съмнение е по силите и на Червения Орк.
Накрая той отговори:
— Не, не мога да й върна паметта. Дори ако изобщо бе възможно да се съхрани, тя би заела толкова много място, че това щеше да е възможно само в света на Зейзел. Дори не съм сигурен дали е възможно. Разрушаването е далече по-лесно от създаването.
— А, това вече сигурно е нещо, в което си експерт — съгласи се Кикаха. — Добре тогава. Отнел си паметта на Анана. Което е било направено на нея, може да се направи и на теб. Как ще ти хареса да се лишиш от своята памет?
Тоанът леко потрепери.
— Лично ще се погрижа да бъдеш върнат до състоянието, в което си бил на пет години — продължи Кикаха. — Ако мога да вярвам на информацията, с която разполагам, на тази възраст си бил обичливо момче. Така няма да ми се налага да те убивам — което искрено не желая да правя — и ти ще получиш своя втори шанс в живота. Няма да те заключвам в килия, но и няма да ти бъде разрешено да напускаш този дворец или мястото, където реша да те държа. И това ще продължи докато сам не преценя, че ще останеш на правия път и ще бъдеш добър човек… А може би още по-добре ще е да те върнем на тригодишна възраст, а? Дори и на две! Така ще можем по-лесно да те направим друг човек. Деструктивният ти инстинкт ще бъде насочен за съзидателни цели. Защото, знаеш ли, противно на това, което ти каза, понякога е по-лесно да градиш, отколкото да рушиш.