— Хилядолетия познание и житейски опит, загубени безвъзвратно — тихо каза сякаш на себе си Червения Орк.
Кикаха бе очаквал тоанът да изпадне в нов пристъп. Изглежда обаче първият го би изтощил много.
— Че не се ли случи същото на Анана?
Тоанът дълбоко пое въздух, погледна към тавана, после свали поглед върху Кикаха.
— Но ти нещо забравяш — напомни му той. — Само аз знам как се работи с машината за изтриване на паметта.
— Не съм го забравил — отвърна му Кикаха. — Има разрешение: ще ти инжектирам серум, след който ще ми разкажеш каквото пожелая.
— Това е безсилно срещу мен — усмихна се тоанът. — Тренирал съм мозъка си така, че никакви хипносеруми не могат да му въздействат.
— Тогава няма да се поколебая да ти причиня такава болка, че ще бъдеш щастлив да ми кажеш много повече неща, от малкото, което трябва да знам, за да задействам машината за изтриване на паметта. Случвало ми се е, макар и рядко, да изтезавам хора преди… само когато се налагало да спася човешки живот по този начин. Съмняваш ли се?
— Е, ти си човек на своята дума — опита се да го уязви Червения Орк. — Но чий живот ще спасиш сега, като ме подложиш на мъчения?
— Твоят — усмихна се злорадо Кикаха. — Добре… не се налага да те изтезавам. Просто имам още една карта в ръкава си. Никаква болка няма да ти бъде причинена… физически, искам да кажа. Хрууз ще може да се оправи с машината.
Беше ред на тоанът да се усмихне злорадо.
— Много, много отдавна предвидих възможността да се появи някой с интелекта на хрингдизеца. Така че… машината изобщо няма да се включи, ако не ме разпознае като оператор. Тя е в състояние да разпознае честотния спектър на гласа ми, както може и да изолира характерните само за мен интонации. Не е само това… Тя ще иска да провери отпечатъците от пръстите ми, ще анализира ретината на окото ми, ще „подуши“ тялото ми и ще поиска проба от кожата ми, за да се убеди, че в нея присъства моята ДНК. Ще очаква още паролата, която само аз знам, макар че точно нея може би ще можеш да изтръгнеш от мен чрез изтезание. Не се налага. Ще ти я кажа веднага. Само че няма ни най-малко да ти помогне.
— И? — попита Кикаха.
— А! Очакваш, че има още едно препятствие да се задейства машината. Е, прав си. Определен брой нейни блокове ще избухнат след известно закъснение, дори да успеете да я подкарате, без аз да съм операторът. Това ще унищожи самата нея, ще изпепели наоколо всичко на триста стъпки радиус и ще предизвика сериозни поражения на следващите триста.
— Това е много неприятно — отбеляза Кикаха. — Ти какво, да не си се безпокоил, че тази машина може да попадне в някога ръцете на двойниците ти, а?
— Разбира се, идиот такъв!
— Е, този идиот ще намери начин да се справи с проклетата ти машина — отговори уверено Кикаха. — Ти криеш една подробност от мен и тя е как машината те идентифицира. Става дума за анализ на някакъв признак, който те отличава от твоите двойници. Ще изтръгна това от тебе, ако ти причиня достатъчно болка. Това решение не ми допада, но, както казах, готов съм да се спря и на това разрешение на въпроса. Поне знам, че ще ми свърши работа.
— Да, така ще научиш, което ти трябва. Но тази информация няма ни най-малко да ти помогне. Машината ще експлодира дори ако използваш Ашателон или Уематол. — Червения Орк направи малка пауза, после продължи: — Синовете ми биха могли да бъдат оператори, ако не беше една непреодолима пречка. Ще ти кажа за какво става дума, защото не искам да съм между пръснатите на атоми от експлозията, а освен това става дума за нещо, което прави невъзможно да използваш тази машина за изтриване на моята памет. Това е нещо, което дори аз не бих могъл да променя. Ако аз съм онзи, чиято памет се изтрива, машината ще се взриви. Тя ще разбере, че съм аз, като провери възрастта ми. Двойниците ми са много по-млади от мен. Така че разликата във възрастта ще бъде очевидна.
— Че как така? — удиви се Кикаха. — Клетките на твоето тяло с подменят изцяло през седем години. Ти просто не можеш да бъдеш повече от седем години по-стар от двойниците си.
— Това я вярно. Но преди да започне да изтрива паметта ми, машината е я сканира. Точно това ще й помогне да разбере, че оригиналът съм аз, защото двойниците ми ще имат много по-малко спомени. И тази проверка е нещо, което не може да се избегне. Не мога да отстраня този блок, без да задействам системата, която ще я взриви. Това е една команда, която веднъж издадена, повече не може да бъде отменена.
Червения Орк стана.
— Изморих се. Върни ме обратно в килията ми.
Кикаха също се изправи.
— Желаеш да си тръгнеш в момент, в който аз истински се забавлявам?