Выбрать главу

Червения Орк стоеше в центъра на стаята, където чакаше да бъде телепортиран обратно.

— Послушай съвета ми, Кикаха! — извика той. — Наблюдавай Хрууз. Не му се предоверявай!

Кикаха си тръгна. Беше готов да признае, че е надхитрен. Ситуацията беше патова. Червения Орк можеше да бъде упорит до степен, опасна за живота му. Макар да му бе предложена сделка, много по-изгодна отколкото заслужаваше, той беше по-скоро готов да умре, вместо да загуби паметта си, т.е. скъпоценната си идентичност.

Кикаха отиде в центъра за управление — огромна зала, застлана с необичайно дебел килим, по който бяха изобразени различни математически формули. Хрингдизецът седеше на стол пред централния пулт, осеян с множество индикатори и превключватели. Завъртя се в стола и погледна към Кикаха.

— Изглежда или ще трябва да го убиеш, или ще остане затворен, докато сам не умре.

— Не ми харесва да го държа затворен. Той може да живее още хиляди години и няма никаква гаранция, че през това време няма да намери някакъв начин да се измъкне. А мисълта да го видя отново на свобода, направо ме ужасява.

— Моят съвет е да му спестиш терзанията.

— Терзанията ли?

— Да. Чувал съм, че понякога е много спокоен, в пълна хармония със себе си, когато чувства, че превъзхожда останалите хора. Тогава той може дори да е мил с тях. Вярва, че е истински бог. Но това чувство продължава само известно време. После започва да се измъчва от това, че не може да намери душевен покой и баланс. Че не може да накара хората да го обичат, макар това усещане да идва само от подсъзнанието му, така че той не го осъзнава. Под обич нямам предвид сексуалната любов. Живял е хиляди години, а не е намерил начин да бъде в мир със самия себе си, да не говорим за останалите. Те са го докарвали до полуда, защото той ги е принуждавал да го ненавиждат… И ето че сега има възможност да изтрие паметта си, да се освободи от лудостта си и да започне отново. Но въпреки страданието и нещастието си, той обича тази лудост. Не може да се откаже от нея просто така. Смята се за изключително силен и действително, в много отношения той е невероятно силна натура. И все пак е и онова, от което най-много се страхува — слабак.

— О, благодаря ви, доктор Фройд! — засмя се високо Кикаха.

— Кой?

— А, няма значение. Но макар и нехуманоид, ти определено знаеш доста неща за човешката психика.

— Убеден съм, че е невъзможно да съществува принципна разлика между две разумни същества, независимо от кои раси произхождат.

— Кой знае, може и да си прав. Както и да е… Направих на Червения Орк възможно най-щедрото предложение, особено като се има предвид всичко, което е сторил. А той не иска да го приеме. Така стоят нещата.

Хрууз извъртя поглед нагоре. Кикаха не знаеше какво означава този жест. Отвращение? Почуда пред лудостта на човешките създания?

После хрингдизецът проговори отново:

— Червения Орк се опита да събуди твоето подозрение към мен. Такъв е смисълът на препоръката му да ме наблюдаваш изкъсо. Надявам се, че не си обърнал сериозно внимание на тези глупости.

— О, естествено. Знам защо ми го каза. Подобни средства за напълно в стила му.

„Проклетият Орк“, мислеше си той. „Успя да измъкне от най-скритите ъгълчета на съзнанието ми онова, което си кротуваше там. Знаех, че е там — аз никога не бих могъл напълно да се отърся от вродената ми подозрителност — но просто нямах никакви причини да подозирам Хрууз в каквото и да е било. Трябва да изчистя главата си от това предупреждение… макар че, като се замисля, Манату Ворцион ми каза, че мога да вярвам на Хрууз безрезервно. Но сама призна, че няма никакви основания да направи тази забележка. С тази разлика, че не можеш абсолютно да се довериш някому, освен ако той е минал през огъня заедно с теб… а понякога дори и на него не можеш да се довериш.

Обикновено аз вдишвам подозрението заедно с въздуха. Но Хрууз има толкова впечатляващи основания да мрази от сърце Повелителите. Ни най-малко не се съмнявам, че ги мрази. Но дали не мрази и още някого? Хората например. Възможно ли е и той да е откачен в същата степен като Червения Орк, но да може да скрива чувствата си по-умело от него? Не, определено не мога в нищо да обвиня Хрууз. Нямам никакви основания за това.

И все пак дали той няма някаква скрита цел, която не би могла да ми допадне? Как да разбера какво наистина мисли и чувства? Мога да го заключа, мога да го изолирам от събитията. Но имам страшна нужда от него и ще бъде върховна несправедливост, ако го затворя без причина.

А! Ето една идея! Ще го помоля да се подложи на разпит контролиран от детектор на лъжата. Не! Той може да заблуди машината, а може и да е тренирал мозъка си като Орк да не се поддава на никакви серуми. Щом Орк е способен да го направи, Хрууз може да го стори два пъти по-лесно. На всичко отгоре метаболизмът му и реакциите му сигурно нямат нищо общо с човешките. Никаква машина не може да се справи с такъв като него. А и не мога да го помоля, без да го засегна дълбоко. Не, не мога да направя такова нещо. А може би трябва!“