— Клифтън не би могъл да ти помогне с нищо техническо. Но може да ти бъде полезен в други неща. А що се отнася до компанията… струва ми се, че и ти имаш нужда от такава. А Клифтън те харесва. Освен това знам, че очаква да научи от теб много неща, защото всяка твоя дума е като откровение за него. Той е интелигентен и бързо усвоява.
„Неубедително, много неубедително!“, призна той сам на себе си. „Но е най-доброто, което мога да измисля. Надявам се да не събудя в него подозрения, че го подозирам!“
— Добре тогава — неочаквано се съгласи Хрууз. — Да остане. И аз го харесвам, така че компанията му ми е приятна. Помислих, че може да му се е приискало да бъде сред свои и само заради това предложих да ти го върна. — Той помълча и до върши: — Благодаря ти, че си се загрижил за моята самотност.
— А, няма нищо — махна с ръка Кикаха. Хрингдизецът определено не се държеше като някой, който иска да се отърве от Клифтън, за да не му пречи на някакви планове. От друга страна, ако Хрууз замисляше нещо коварно — защо ли би го направил? — той с лекота можеше да убие Клифтън, който не би могъл нищо да подозира и би станал лесна жертва.
— Бих желал да се върна незабавно, за да се захвана с тези изследвания — каза хрингдизецът. — Просто изгарям от нетърпение да се справя с това предизвикателство.
Той натисна един бутон на пулта пред себе си и стана от стола. И изведнъж стаята сякаш се изпълни със статично електричество. Хрууз продължаваше да се усмихва, от което лицето му не ставаше по-малко зловещо. Всъщност това изражение никога не се променяше и беше като застинала маска. Пипалцето на края на езика му неспокойно потрепваше, позата му недоловимо се промени. „Сякаш е лъв, подушил миризмата на своя съперник“, помисли Кикаха. „И е готов да защити територията си и да нападне натрапника“.
Но хрингдизецът проговори с напълно спокоен глас.
— Ти си прекалено подозрителен. Долавям, че по някаква необяснима причина вече си настроен враждебно към мен. Още не мога да разчитам точно човешките лица, нито да интерпретирам безпогрешно определени интонации в гласа, но ми се струва, че ти… как да се изразя?… ме подозираш в нечисти намерения. Прав ли съм?
— Прав си — призна Кикаха, изтегли лъчеметът от кобура и го насочи към Хрууз. — Може да бъркам, че се съмнявам в намеренията ти. Ако е така, ще се извиня. Но залогът е прекалено висок, за да поемам подобен риск с теб. Така че ще постоиш затворен докато не реша какво да мисля за теб. Ще ти обясня всичко по-късно. — Той направи знак с лъчемета. — Знаеш къде са вратите за специалните клетки. Ще вървя непосредствено зад тебе. Не опитвай някоя лудория. Едно съмнително движение и ще се убедя, че си виновен.
— В какво? — обади се Хрууз.
— Върви, върви.
И те тръгнаха към вратата. Вместо да се отправи по права линия към нея, Хрууз изви няколко стъпки наляво.
— Спри! — заповяда с висок глас Кикаха.
Хрингдизецът направи още две крачки, наистина спря и понечи да се обърне. Кикаха държеше пръст върху спусъка. Беше нагласил излъчваната мощност на стойност, значително превишаваща тази за парализиращ удар по човек. Знаеше че съпротивителните сили на Хрууз са много по-големи от тези на хората.
Преди да е завършил извръщането си, Хрууз измърмори нещо на родния си език. И в следващия миг изчезна.
Цели няколко секунди Кикаха остана като вкаменен от изненада. После излезе от вцепенението си и се плесна по челото.
— Кодовата дума! Това мърмореше! О, Господи! Всичко е било предварително подготвено! Какъв замисъл! А-а, рядко ме преметват, но този път…
Хрингдизецът беше поставил врата в средата на един от двата кръга на символа за вечността — подобен на цифрата осем, — изобразен върху мокета на пода. Озовавайки се в зоната на действие на вратата, той бе изрекъл паролата за нейното задействане и сега вероятно се намираше в подземната крепост на своята планета.
Клифтън беше обречен. Хрууз щеше да го убие веднага.
Кикаха се приближи до пулта за управление и обяви обща готовност. След това заповяда на Ашателон и Уематол да му се обадят от най-близкия пункт за връзка. Минута по-късно образите им се появиха на два от екраните пред него. Разказа им какво се бе случило. Новината ги разтревожи. Уематол, който се отличаваше от брат си по зелената лента върху челото, попита:
— Какво смяташ, че ще направи?
— Нямам представа — призна Кикаха. — Вижте какво! Той може всеки момент да се появи отново тук през една или друга врата. Може ли някой от вас да препрограмира този център така, че тук да има само една еднопосочна врата. Това би трябвало да го спре, ако опита да се върне.