— И двамата знаем как да го направим — успокои го Уематол.
— Тогава хващайте се на работа и го направете!
Ашателон, който носеше аленочервена лента на челото и ботуши в същия цвят, се появи пръв. Малко по-късно в залата влезе и брат му. Още задъхан Ашателон каза:
— Хрингдизецът може да е поставил врати навсякъде из двореца.
— Знам това, но не можем да контролираме всички стаи. Или можем?
— Да, но това ще ни отнеме известно време. Ако го направим, трябва да затворим сега съществуващите врати. Това би означавало, че не би могъл да изпращаш храна на баща ми, например. Не мисли, че съм загрижен да не умре от гладна смърт.
— Освен това — допълни Уематол, — Хрууз може да е отворил врати дори в стените. А защо не и по таваните.
— Първата ни грижа е подът на тази зала — настоя Кикаха. — Хайде сега да свършим работата.
Те седнаха пред пулта. Кикаха извика командира на охраната и му разказа за някои от случилите се неща.
— Искам да разпределиш хората си в патрулиращи групи, които да обикалят денонощно. Дежурства на три смени. Ако хрингдизецът се появи… застреляйте го!
Съмняваше се, че Хрууз ще се върне тук скоро. Подозираше, че люспестият ще замине за Пещерния свят или поне ще се опита да го направи. Хрууз държеше на информацията за Създател-Разрушителя точно толкова, колкото и Червения Орк. Или поне така изглеждаше логично. Кикаха просто не знаеше по каква причина. Можеше само да предположи, че и хрингдизецът е способен да унищожи всички вселени без една. Това би го направило най-самотното от всички разумни същества, живели някога. Може би и той разполагаше със средства да се размножава чрез клонинг или да преструктурира някои от двойниците си в същества от женски пол. Това би му дало шанс за внасяне на известно генетично разнообразие.
По-нататъшните разсъждения на тази тема бяха напълно безполезни. Сега приоритетите бяха по-различни.
Той изпрати запис на съобщение до Манату Ворцион и извика куриер, който да го отнесе до вратата, която осъществяваше връзката с нейния свят. Тя можеше да измисли някаква идея, която би им била от полза при атаката на света на Хрууз. Кикаха не искаше пасивно да седи и да чака хрингдизецът да ги нападне. Светкавична атака бе неговото мото. Когато куриерът се върна и съобщи, че записът е бил успешно изпратен, двойниците вече приключваха с установяването на еднопосочна врата в командния център.
— Тя с нищо няма да повлияе на работата на останалата техника тук — увери го Уематол.
Когато се убеди, че тук повече няма какво да се направи, Кикаха отиде в апартамента на Анана. Там се влизаше през врата, дублирана с огромен контролен екран. Кикаха я извика. Екранът оживя. Той я видя да върви напред-назад непосредствено зад вратата. „Като пленена тигрица“, помисли си той. „И дори още по-красива. Мрази ме и е в състояние да ме убие, ако й се отдаде такава възможност“. Тази мисъл едва не го задави. Кой би могъл да предположи, че ще дойде ден, в който неговата любима би дала всичко, за да може да го разкъса на парчета?
Поиска разрешение да влезе при нея. Тя спря да крачи и се извърна, а лицето й бе изкривено от гняв:
— Докога ще продължаваш този цирк на вежливост и загриженост за мен? Нали ти си господарят тук? Можеш да направиш всичко, което пожелаеш!
— Точно така — съгласи се той. — Но никога не бих ти причинил нещо лошо… засега. Известно време ще отсъствам. Сега нямам време да ти обяснявам ситуацията подробно, а и каквото и да ти кажа, ти няма да промениш отношението си към мен. И все пак някой ден може би ще разбереш защо постъпвам така.
Беше дошъл с намерение да влезе при нея и да й каже някои неща очи в очи. Но сега промени решението си. Отиде пред друг екран на стената и се обади на Ашателон и Уематол.
— Планът се сменя — извести ги той. — Ето какво трябва да направите веднага. Прехвърлете Анана в затворнически апартамент номер три. Изпратете й четири доверени жени от прислугата, прехвърлете достатъчно хранителни припаси и вода за нея и Червения Орк. Освободете с изключение на петдесетима души от охраната всички останали в платен отпуск. Тези, които оставите тук — а те трябва да са измежду най-доверените ви хора, — ще дежурят денонощно. Като приключите с това, затворете двореца, залостете вратите, заключете прозорците на долния етаж. Давам ви два часа и трийсет минути за всичко това. След това ми докладвайте. Бъдете готови да тръгнем за света на Зейзел.
Двойниците понечиха да възразят, че времето е малко, но той завърши с „Направете го!“ и изключи екранът. Десет минути по-късно изпрати ново съобщение до Манату Ворцион с намерението да я държи в курса на събитията. После лично се убеди, че Анана е изпратена в затворническия апартамент, от който не можеше да се избяга. Когато изтече времето, което бе дал на Ашателон и Уематол, те се появиха на едноместни летателни апарати.