— Да вървим — каза Кикаха и вдигна Рога до устните си.
20
Очакваха да намерят свят, съживен от Дингстет. Вместо това, той беше все така мъртъв, както когато го бяха напуснали. И все пак известни разлики имаше. Изглеждаше като че ли някой бе пробил път със сила през стена. Новата дупка извеждаше в голяма пещера, където имаше живи растения, дори и животни. Имаше обаче и още нещо: столове, маси, съдове, прибори за хранене, кухня и баня. Сигурно тук бе живял Дингстет, макар да не се виждаха никакви следи от борба.
— Тук е бил Хрууз — заяви Кикаха — и е заловил Дингстет въпреки многото му капани. Никакъв финес и изтънченост — направо е минал през всички клопки, правейки ги на пух и прах. Това означава, че следващата ни спирка е светът на Хрууз.
— О, Елитрия! — обади се Уематол. — А как ще се доберем до там? И ще бъде ли разумно доброволно да му се навираме в ръцете?
— Не — отвърна Кикаха. — Изобщо не е препоръчително, ако държите да живеете вечно. Не мисля обаче, че ще имаме проблем да се прехвърлим там. Великата майка ни помага. Преди известно време тя ми разказа как бихме могли да го направим. Пътят ни натам е отворен.
Те се върнаха на последния белег на стената, отбелязващ мястото, където бяха пристигнали тук. Кикаха изсвири с Рога три пъти. Манату Ворцион бе нагласила нещата така, че трикратното изсвирване в тази точка трябваше да бъде сигнал за нея да отвори врата към света на Хрууз. Кикаха нямаше и най-малка представа как тя щеше да направи това — важното бе, че може да го направи. Тя беше готова да използва всичките си знания, трупани само за нея в продължение на хилядолетия.
След като предупреди — излишна предпазна мярка — спътниците си да бъдат нащрек, Кикаха ги повече през вратата. Попаднаха дълбоко под земята сред преплетени тунели, намиращи се далече от щаба на Хрууз. Използвайки детектора, който Манату Ворцион му бе изпратила чрез вратите преди няколко дни, Кикаха откри къде се намира възелът от врати и поведе групата нататък. Макар хрингдизецът да бе затворил комплекса, детекторът беше в състояние да долови остатъчните следи, а това беше достатъчно, за да се ориентират. Великата майка този път се оказваше на ниво.
Мислеха че ще бъдат посрещнати с клопки под формата на експлозии, смъртоносни газове, вериги от врати, извеждащи в пустинни светове. Нямаше нищо подобно. Хрууз изглежда бе допуснал, че никой не може да проникне при него, ако той не му отвори врата за вход. Те намериха и претърсиха жилищните помещения на люспестия и след като не го намериха там, изправиха се пред входа за командния му център.
Кикаха влезе пръв. Спря се, а другите се скупчиха край него. Всички гледаха петната засъхнала кръв по пода непосредствено пред главния пулт. Едва тогава Кикаха видя тялото на петдесетина стъпки от петната. Клифтън лежеше по лице. Изметнатата му ръка все още стискаше лъчемет. Изглежда Хрууз не бе успял напълно да го изненада.
Кикаха отиде при тялото, забелязвайки че подът между него и мястото с размазаните кървави петна беше чист. Коленичи и сложи пръст върху шията на Клифтън. Никакъв пулс. Не бе и очаквал, че ще има. Клифтън беше само по пола, сандали и колан с кобур на него. На задната страна на лявата му ръка имаше дупка с обгорени краища, а в долната част на гръбначния му стълб имаше друга подобна дупка. Беше прострелян два пъти с лъчемет, настроен да убива.
Обърна англичанина по лице. Двете дупки отпред съответстваха на онези отзад. Стана и каза:
— Хрууз изглежда страшно е бързал. Не е имал време да се отърве от тялото.
Той нареди на Уематол да отнесе трупа в някоя по-отдалечена зала и да го унищожи с бластерите на летателния си апарат. Тоанът сложи кислородната си маска и се захвана да изтегли тялото от командния център. Кикаха се върна при петната пред централния пулт. Наведе се да ги разгледа по-отблизо.
— Клифтън изглежда е успял да стреля няколко пъти преди да умре. Струва ми се, че Хрууз е ранен. Но не чак толкова сериозно, че не може да се движи.
Без да става, той разгледа края на петната. След малко възкликна:
— А! Ето следа от отпечатък на предната част на ходило. Не е човешко! Но не е и на Хрууз! Трябва да е на Дингстет! Той е стоял близо до Хрууз, когато се е водила престрелката.
Ашателон също се наведе да види сам. След малко стана и отговори:
— Прав си. Но дали Дингстет е затворник или е с Хрууз доброволно?