После седна на пилотската седалка и показа на всеки поотделно функциите на малкото прибори за управление на пулта. След това те се пристегнаха във въртящите се столове зад бластерите. Уематол беше на долната кула, Ашателон на горната, а Кикаха седна зад бластера на опашката. Той би предпочел да е пилот или поне в горната кула. Но Великата майка имаше друг поглед върху нещата. Тримата мъже имаха на разположение десетина минути за да се запознаят подробно с механизмите за управление на оръдейните кули и мощния бластер на опашката. Едва тогава Манату Ворцион вдигна апарата от поставката и внимателно го насочи покрай стената към задната част на хангара. Вратата, през която се прехвърлиха, беше по-особена от обикновените телепортиращи врати — тя не трептеше и беше напълно невидима.
За миг се озоваха на височина, която според Кикаха бе не по-малко от пет хиляди стъпки. Слънцето беше ослепително ярко, синьото небе бе напълно чисто, а земята под тях бе покрита с безкрайни гори. Нищо не подсказваше къде се намират — можеха още да са в света на Манату Ворцион. Неочаквано се прехвърлиха под водата. Далече над главите им се виждаше слаба светлина. Минута по-късно отново летяха — този път в безлунна нощ.
Прародителницата на всички умееше да скрива следите си от евентуалните преследвачи.
Кикаха позна съзвездията. Беше ги виждал всяка нощ от двореца на Червения Орк. Летяха над Земя-2. Планът на предводителката им явно предвиждаше да нападнат отвън, а не отвътре.
В ушите му се разнесе гласът на Манату Ворцион.
— След две минути ще сме в двореца! Ако ви се отдаде шанс да заловите Хрууз жив, направете го! Той е съкровищница на знания, голяма част от които са ни неизвестни. Освен това е последният жив представител на своята раса. Може наистина да планира унищожението на всички живи същества по всички вселени. Не може да бъде осъждан за лудостта си, но и не може да бъде извинен… Ние, тоаните, не можем да го компенсираме за злото, което сме сторили на целия му народ. Но и не можем да допуснем чувството на вина или на съжаление към него да замъглява съзнанието ми. Ако се налага… убийте го!
Измина една минута. И тогава тя извика:
— Влизаме!
Нощното небе изчезна. Намираха се в добре осветена и просторна трапезария за охрана и прислуга. Около четиридесет трупа на стражи, разсечени от лъчите на бластер, лежаха безразборно разпръснати. Три от четирите камериерки, натоварени със задачата да изпращат храна и вода в отделенията на Анана и Червения Орк, бяха паднали убити до една маса. Прекатурените столове и недоизядената хвана в чиниите показваха, че изненадата е дошла по време на ядене. Десетината останали стражи, от които нямаше и следа, бяха или избягали, или някъде се криеха, или бяха убити на други места.
А в този момент алармените системи вече са предупредили Хрууз, че в двореца е дошъл неканен гост, мина през главата на Кикаха.
Отворът за вратата на трапезарията беше достатъчен летателният им апарат да се промъкне, едва не остъргвайки стените с издадените навън оръдейни кули. Стени, под и таван бяха почернели от изпепеляващите лъчи на лъчеметите. Корабът им се промъкна в поредната грамадна зала. И тя беше обгоряла. На пода се виждаха изпечените или разсечени тела на още петима стражи.
Кикаха дочу гласа на Манату Ворцион:
— Четвъртата прислужница вероятно е била оставена жива, за да може Хрууз да я разпита. Той очаква да научи от нея кодовите думи, които ще му дадат възможност да прехвърли на Червения Орк и Анана каквото пожелае.
Кикаха скръцна със зъби. Люспестият можеше да изпрати по този начин екплозиви или отровен газ. Размерите на телепортиращите врати, използвани основно за храна, правеше тази възможност реална опасност. Ако разполагаше с достатъчно време Хрууз сигурно би намерил начин и да ги разшири до степен да телепортира човешко тяло. Това в никакъв случай не можеше да бъде непосилна задача за него, стига да решеше, че тези хора са му необходими за нещо.
Дори само обмислянето на тези възможности го накара да се изпоти. Той изпъшка. Богатото въображение можеше да бъде както божи дар, така и наказание.
— …което може да е направил, преди да поднови разпита си на Дингстет — говореше Манату Ворцион. — Така че сега може да разполага с данните, необходими му да построи машината за създаване, макар да не е изключено все още да се опитва да ги изтръгне от Дингстет. Всичко зависи от колко време е тук и каква е ситуацията в момента.
Корабът мина през поредната зала. Следите по стените и тавана показваха, че Хрууз сигурно бе нахлул тук с апарат с размерите на техния. След малко влетяха в нова широка, висока и дълга зала. Червения Орк явно бе строил със замах, макар че рядко даваше приеми. В центъра на тази зала се виждаше летателен апарат доста подобен на този на Манату Ворцион. Разликата бе, че неговият корпус бе заоблен отпред и отзад, а дъното му бе плоско.