— Хрууз е продължил нататък пеша, защото коридорите са прекалено тесни за неговия кораб — обясни гигантката. — Не е искал да губи време, пробивайки си път със сила.
Тя спусна корабът им на пода. Долната кула беше изтеглена навътре, а Уематол я напусна. Когато корабът застина неподвижно точно зад този на люспестия, тя нареди:
— Освободете едноместните летателни апарати.
А докато мъжете ги освобождаваха от нишите в стената на корпуса, тя се залови да разгледа кораба на Хрууз. Не се забави много. След малко се върна при останалите и обясни:
— Вратата му изглежда е заключена. Ето какъв е планът ми. Разделяме се на две групи, за да извършим разузнаване. Кикаха, ти и Ашателон отивате към по-близката зала. Уематол, идваш с мен в по-далечната. Оттам се стига до командния център, ако ти, Кикаха, си ми описал правилно вътрешното разположение. Свържи се с мен веднага, ако ти потрябва помощ.
Тя им каза кодовите думи, които отключваха двете врати на нейния кораб, както и тази за включване на централното захранване. Всеки, който изпаднеше в ситуация, в която се налагаше да търси спасение на кораба, трябваше да го направи без колебание и после да действа според ситуацията. Никой не биваше да има никакви проблеми с управлението му. Всички механизми и уреди бяха ясно надписани и с достатъчно прости функции.
Кикаха пое заедно с Ашателон и го предупреди:
— Знаеш ли, Хрууз може вече да се е омел от тук. И ако го е сторил, той вероятно е оставил бомба, достатъчно мощна, за да пръсне всичко това на атоми.
— Ти умееш да внушиш кураж като никой друг, Кикаха — отговори тоанът. — Защо не запазиш за себе си своите радостни предчувствия?
Кикаха се изсмя, макар и не с обичайния си ентусиазъм.
В следващите двайсетина минути не особено старателно претърсване, те посетиха всички стаи и минаха по всеки коридор на първия етаж в източната част на двореца. Кикаха докладва по радиото за резултатите. Веднага след това в слушалките му се разнесе гласът на Манату Ворцион. Тя обясни, че двамата с Уематол се намират на втория етаж и в момента се непосредствено пред вратата на командния център.
— Намерихме и четвъртата прислужница. Тялото й лежи в коридора. Покрито е с малки следи от изгаряне, очите й са изгорени, а главата й е отрязана. Явно е била жестоко изтезавана, преди да му каже каквото е искал да знае. Удивително смела жена, макар че е постъпила крайно неразумно, опитвайки се да опази тайната. Можеше поне да си спести болката. — Тя помълча и завърши: — Мисля, че е най-добре и вие да дойдете тук. Ще ви изчакам, преди да вляза в командния център.
Когато Кикаха и партньорът му се добраха там, бластерите на Манату Ворцион вече бяха изрязали вратата на центъра от стената. Тя беше паднала напред и лежеше в залата. Повелителката се бе захванала да изрязва голям кръгъл отвор на трийсет стъпки странично на вратата. Диаметърът на дупката бе достатъчен, за да мине през него летейки на апарата си.
— Кикаха и Ашателон, направете подобен отвор от другата страна и на същото разстояние от вратата като този.
Те се захванаха със задачата. Малко по-късно чуха трясък от падането на нова част от стената навътре в залата. Скоро след това Кикаха заби летателни си апарат в кръга, който той и двойникът на Червения Орк бяха изрязали. Силата на удара щеше да го изхвърли от седалката, ако не бе пристегнал предвидливо с коланите преди това. Ходът му се оказа успешен — в стената се отвори втора дупка.
Надникна предпазливо през нея, пазейки се от лъчемет или граната. В голямата зала се виждаха множество екрани на монитори и цели панели с контролни индикатори. Освен това вътре имаше и много машини, почти без изключение непознати за него. Той докладва какво вижда в неговата част от залата. Не се виждаше жива душа, но обясни, че няма друг начин да се убеди, освен да навре глава в отвора и да огледа всичко. Изпита облекчение когато Манату Ворцион му забрани дори да помисля за такова нещо. Тя саркастично се поинтересува дали е готов да му отрежат главата само за да докаже колко е смел.
След това продължи:
— В тази част от залата, която виждам, няма никого. И датчиците ми не долавят източник на човешка топлина вътре. Не мога обаче да изключа възможността той да е скрит зад някаква преграда. Когато дам сигнал, влизаме едновременно пред двата отвора. Както вече споменах, бих предпочела само да го раним, но това най-вероятно ще се окаже невъзможно. — Тя предупредително вдигна ръка във въздуха. После извика: — Сега!