Кикаха стъпи върху педала на ускорителя. Летателният му апарат се стрелна с такава скорост през дупката, че гърбът му залепна във високата облегалка. В мига, в който премина през стената, той вдигна и завъртя носа така, че описа остър завой надясно. Главата му едва не обърса тавана, който се извисяваше на четиридесет стъпки от пода. Изправи машината и превключи на обратен ход. Забавянето бе толкова рязко, че тялото му опъна с все сила коланите напред.
Ашателон бе влязъл по подобен начин, но наляво и сега спря точно пред Кикаха. Двамата бяха толкова близко един до друг, че носовете на апаратите им едва не се докосваха. Ашателон трябваше да спре по-ниско от Кикаха, но бе изпълнил маневрата недостатъчно прецизно. Нямаше време за укори. Кикаха бе зает оглеждайки за Хрууз. Но не го откри.
Миг по-късно изсумтя, когато видя Дингстет проснат по лице зад масивна машина, поставена само на няколко стъпки от задната стена. Ръцете му бяха завързани на гърба. Пред машината минаваше кървава следа и свършваше под тялото му.
Хрууз явно беше напуснал залата малко преди преследвачите му да нахлуят в нея, а може и да се беше телепортирал неизвестно къде. Противниците му очевидно го бяха прекъснали по време на разпита и той беше застрелял Дингстет.
Едновременно с останалите Кикаха се приближи към конзолата, зад която лежеше Дингстет и слезе от апарата. Манату Ворцион нареди на Уематол да охранява откъм коридора пред командния център. Не искаше Хрууз да ги изненада като се върне през някоя друга врата. След това и тя дойде зад конзолата. Двамата мъже надничаха зад гърба й. Кикаха обръщаше Дингстет по гръб.
Когато я усети да застава зад него, той вдигна поглед.
— Прострелян е в рамото и в крака — обясни той. — Пулсът му едва се долавя.
— Хрууз се е изнесъл оттук преди малко — каза тя. — Кръвта на Дингстет е още прясна.
Кикаха понечи да се изправи. Странно чувство на загуба на ориентация мина през тялото му. Стори му се че плува във въздуха. Сякаш се намираше в свободно падащ асансьор. Съумя да се изправи и погледна през шлема на гигантката. Изненада се от нескритата уплаха върху лицето й. Тя отвори уста, но преди да успее да каже нещо, невероятен грохот я спря.
В следващия миг подът ги удари през краката. Кикаха се заби в него, а той се огъна и разтвори покрай падналото му тяло. С някакво независимо действащо ъгълче на съзнанието си той зърна търкалящата се конзола да запраща настрани Ашателон, който част от секундата преди това бе стоял до нея. После нещо го удари в гърба и Кикаха загуби съзнание. Последното нещо, което запомни, бе дълбок тътен, последван от раздиращ слуха звук на помитаща всичко пред себе си лавина и сред целия този хаос тъничкия му глас, който немощно изписка.
21
Събуди се от болка. Главата му, носът му, вратът му, долната част на гърба му и десния му лакът страшно го боляха. Краката му от хълбоците надолу бяха безчувствено изтръпнали. Но не чак толкова, че да не усети тежестта, която ги натискаше надолу. Всичко което можеше да види през предпазния шлем, който сега бе покрит с фин слой бял прах, бе покритият с плочки под. Точно пред него имаше голяма пукнатина. Носът му се бе ударил в предната част на шлема. Той облиза устни и почувства вкус на кръв.
В залата цареше тишина с изключение на едва доловимо стенание, идващо от някъде. Той извика. Отговори му тишина.
Опита се да се претърколи, но краката му бяха притиснати в пода. Докато се мъчеше да се освободи, видя чифт зелени ботуши да стърчат от купчина циментови блокове, размесени с парчета от други материали. И те, както всичко останало в залата, бяха покрити с бял прах. Но една част от тях не бе толкова замърсена, и там се виждаше, че са зелени. Ашателон единствен от всички носеше зелени ботуши.
Когато отпусна глава и я обърна надясно, той видя непосредствено пред шлема си метална греда от покривната конструкция паднала на един пръст от главата му. Откъснала се от гнездото, в което е била поставена, гредата вероятно го бе ударила през шлема. Силата на удара вероятно го бе запратила настрани и само по чудо бе избегнал да бъде смазан от гредата.
Започна да се бори с онова, което го натискаше със силата на гигант през краката. След малко се задъха и се почувства изтощен. Поне беше успял да се премести на няколко пръста разстояние. А може би само така му изглеждаше.
Почина си няколко минути без да помръдва и отново подхвана борбата. Спря едва когато видя огромните прашни светлосини ботуши на Манату Ворцион пред себе си. Гласът й изпълни шлема му.