— Ще видим какво ще стане. Какво те кара да вярваш, че можеш да ме победиш? Ти си по-низш от мен, макар да си Повелител, а аз — леблабий.
— Какви глупости говориш? — извика Червения Орк.
— Та нали именно ти трябваше да ме използваш, за да получиш достъп до света на Зейзел, след като си търпял провал след провал в продължение на хилядолетия. И пак аз бях онзи, който измами Дингстет и го уговори да пусне всички ни. На тебе ти липсваше въображение да се сетиш да историята с духа на Зейзел. Не бях ли аз онзи, който пожали живота ти и те заключи в килия в този дворец? Още щеше да си в нея, ако Хрууз не бе объркал всичко с това телепортиране на целия дворец. Какво тогава те кара да смяташ, че си по-добър от мен?
— Ти си леблабий — потомък на раса изкуствено създадени от нас, тоаните, хора. Създадени в нашите лаборатории! — изкрещя Червения Орк. — И си по-низше същество от мен, ако не заради друго, най-малкото поради това, че ние направихме твоите предци по-низши от нас. Направихме ги по-малко интелигентни от нас, не така силни и не толкова бързи! Да не ни смяташ за идиоти да създадем равни на нас същества?
— Е, това което казваш, може правилно да отразява положението на нещата в самото начало — отвърна му Кикаха. — Не знам дали си чувал, но има едно нещо, наречено еволюция. така че ако аз съм по-нискостоящо от теб същество, кака стана така, че убих толкова много Повелители и се измъкнах от всичките им клопки и капани? Защото ме наричат „Хитреца — Убиец на Повелители“?
— Ти вече си убил твоя последен Повелител! — изръмжа Червения Орк. — Отсега нататък мен ще ме наричат „Убиеца на Кикаха“.
— Има една стара земна поговорка: „Голям залък хапни, голяма дума не казвай!“. Приготви се да ти напъхам и залъка, и думата в устата — предупреди го Кикаха.
Той виждаше, че Червения Орк се приближава към един от прословутите си пристъпи на ярост, който със сигурност щеше да изкриви способността му за обективна преценка. А може би той само се преструваше, че побеснява от ярост, за да се почувства противникът му по-уверен.
— Знаеш ли, доволен съм, че кинжалът е в теб! — каза му Кикаха. — Това ще ти даде необходимото предимство, за да бъде схватката малко по-равностойна!
— Жалък леблабий! — изкрещя тоанът.
— Колко още ще стоиш там и ще ме замерваш с думи като десетгодишен сополанко? — осведоми се със студен глас Кикаха. — Хайде, опитай! Атакувай ме! И ще видиш какво ще получиш!
Червения Орк изкрещя и се хвърли срещу Кикаха, който неочаквано се наведе и вдигна мраморният къс, който го бе ударил в челото. Изви тялото си като професионален бейзболен питчър9, за какъвто се бе подготвял още в колежа. Беше се прицелил в гръдния кош на тоана. Но Червения Орк замахна с кинжала и камъкът улучи острието. Оръжието излетя от ръката му. Нямаше съмнение, че и я бе парализирало, макар и за кратко. Възползвайки се от моментното си предимство, Кикаха изрева боен възглас и скочи върху него. Червения Орк опита да избегне атаката, но Кикаха се заби с цялата си тежест в противника си, обхвана с двете си ръце дебелата му шия и го принуди да залитне назад. Тоанът се опита да направи „меча лапа“ — удар с отворени длани през ушите на врага, който спуква тъпанчетата и предизвиква силна болка. Кикаха наведе глава и ударът се получи по темето на черепа му. Главата му звънна, но той притисна тоана още по-плътно до себе си и му нанесе удар с глава (така и не разбра кой остана по-замаян след него), след което впи зъби в шията на Червения Орк.
Тоанът падна назад по гръб и пое удара с Кикаха върху себе си. Това наклони за момент везните на страната на Кикаха. Въздухът буквално излетя, изсвирвайки навън от гърдите му, и за известно време той трябваше да решава сложната задача да се бори с Кикаха и едновременно с това да възстанови дишането си. Кикаха усети, че идва неговия ред да изпадне в пристъп на ярост. Пред очите му падна червена пелена, макар че не бе изключено това да бе неговата кръв или тази на тоана. Въпреки временното затруднение, в което бе изпаднал, Червения Орк успя да се превърти на пода заедно с вкопчения в него Кикаха и така двамата се претърколиха, докато телата им не опряха в една от близките купчини. Кикаха бе забил зъби във вратната вена на Повелителя и стискаше челюсти с все сили. Не разчиташе да я прегризе. Не беше острозъба човекоподобна маймуна, за да направи това, но можеше да спре притока на кръв.
Тялото му притискаше лявата ръка на Червения Орк към себе си толкова силно, че в продължение на няколко секунди той не можа да я изтегли. Но дясната му ръка беше свободна и той я вдигна над главата на Кикаха, с извит показалец. Пръстът се заби дълбоко в дясното око на Кикаха и после той го дръпна към себе си. Окото на Кикаха изскочи и увисна на очния си нерв. До момента не бе усетил другите си болки — яростта му ги правеше да изглеждат незначителни. Но тази болка прониза червената пелена, която се бе спуснала над него.