— Повърни тогава. Поне ще направиш нещо, вместо да седиш на задника си и да се оплакваш. А и дори да повърнеш това място едва ли ще замирише по-неприятно.
Она стана и надникна в котлето.
— Май е станало, макар все още да не знам да готвя.
— Че кой знае? — обади се Елет. — Това си е работа за робите. Защо трябва да знаем нещо за нея.
— О-о, в името на Шамбаримен! — възкликна Она и разтърси глава с такава сила, че косата й се развя като пелерина. — Не можем ли да направим нещо вместо на бърборим за неща без значение? Какви сестри сме само? Един ден Повелителки, а на следващия едва ли не роби!
— Е, поне не е необходимо да се безпокоим, че ще надебелеем — отвърна Елет и се засмя.
Рижата я погледна с тежък поглед.
— Опитвам се да разведря обстановката — обясни Елет. — Трябва да поддържаме духа си висок, защото иначе така ще натежее, че ще се просмуче през пръстите ни в земята. И или ще умрем или ще се превърнем в леблабии. Ще ни изяде някой звяр или, което е по-лошо, ще ни заловят леблабиите, ще ни изнасилят и ще прекараме следващите сто години като съпруги на някой тъп, прост, мръсен, вонящ, сополив, налагащ жена си дивак. Те ще са нашите Повелители.
— Ха, ти наистина знаеш как да повдигнеш духа ми — възкликна Она. — Но що се отнася до мен, аз ще се самоубия, вместо да се оставя в ръцете на леблабий.
— Е, ситуацията няма да е безнадеждна. Бихме могли да избягаме, да намерим врата, да открием Червения Орк и да си отмъстим, като го убием. О, след съответните изтезания, естествено. Знаеш ли, мисля си да му изям топките, точно както той е изял тези на баща си. Добре сготвени и със съответната гарнитура, разбира се, а не сурови, както е направил той.
— Като отворихме дума за канибализма — каза Она, — може би и ние ще опрем до него, преди да сме открили как да се измъкнем от тази каша. Защо не вземем да решим коя ще бъде изядена и коя ще се нахрани?
— Престани това!
Но и двете избухнаха в смях. Кикаха познаваше Повелителите достатъчно добре, за да изпитва известни съмнения дали Она наистина се шегува. Защото когато дойдеше гладът, едната от тях действително щеше да убие и да изяде своята спътница.
Той продължи да слуша още известно време препирните им, но не научи повече. Единственото, което разбра със сигурност бе, че затрудненото им положение се дължеше на Червения Орк и че те бяха избягали от него с няколкото вещи, които се виждаха на полянката.
След малко двете жени се смълчаха, загледани в котлето. Вече бяха готови да започнат да гребат от задушеното еленско с импровизирани лъжици от кора на дърво.
Изведнъж от отсрещната страна се появи Анана. Тя държеше лъка с поставена стрела и личеше, че е готова да го използва.
— Привет, коравосърдечни дъщери на Уризен и Ахейния! — изрече тя тържествено. — Вашата братовчедка Анана ви поздравява с мир! Какво ви доведе насам?
5
Двете жени изпищяха и подскочиха, сякаш бяха седнали върху хапещи мравки. Червенокосата обаче мигом се отърси от парализата си и се хвърли към лъчеметите в края на поляната. Само след няколко крачки спря и бавно се върна при Елет. Беше осъзнала, че не може да стигне до оръжието преди стрелата на Анана да я прониже.
— Она-Пекарката! — обяви Анана. — Помня те като най-съобразителната, най-хладнокръвната и най-опасната при схватка. Как можа да проявиш глупостта да оставиш оръжието си толкова далече?
— Много съм изморена — озъби се Она.
Сега Анана се обърна към блондинката:
— Елет-Точилото, известна още и като Елет-Воина! Твои бяха плановете, ти даваше идеята, така че в много отношение ти беше дори още по-опасна!
Блондинката вече не беше толкова бледа. Тя се усмихна и се поклони.
— Много по-малко опасна от тебе, Анана-Лъчезарната, Анана-Ловкинята!
— Она, ти и сестрите ти, Елет-Точилото и Ювет-Месачката — сега вече мъртва, — бяхте известни като милосърдните сестри на Ахейния. Сега ви наричат коравосърдечните! Но ти специално винаги беше най-милата измежду трите!
— Това беше много отдавна, Анана — отвърна Она.
— Баща ти, Уризен-Студения ви превърна от котенца в кръвожадни тигри. Омразата ви към него е добре известна. — Тя помълча и попита: — Знаете ли, че е мъртъв?
Отговори й Елет с каменно лице:
— Чухме новината. Но не бяхме сигурни, че е истина.
— И още не сме се убедили — поясни Она. — Това че и ти ни го казваш, не означава непременно, че баща ни е мъртъв. Но ако думите ти са истина, ние ще бъдем доволни.
— С допълнението, че ни е мъчно, че не ние сме го убили — намеси се и Елет.
По време на този разговор Кикаха бе обиколил незабележимо поляната, за да се убеди, че никой друг не наблюдава срещата. Макар да търсеше с поглед гарвана и подобното на мечка същество, той не ги видя. Нямаше и никакви следи от някой, който дебне в засада.