Когато двете жени го видяха да се показва, те трепнаха едва забележимо. Явно не бяха очаквали Анана да е самичка.
— Кой е това, Анана? — поинтереусва се Елет.
— Сигурна съм, че сте чували за Кикаха. Кикаха-Хитреца — убиец на много Повелители, мъжът ликвидирал последния от Черните звънари. Убедена съм, че помните предсказанието на Шамбаримен, че един леблабий ще унищожи Повелителите. Някой казват, че именно Кикаха е мъжът, за който Шамбаримен е говорил.
Елет захапа долната си устна.
— Да, знаем за леблабия, който до момента е преследван от късмета. Чу се още, че е твой любовник.
— Той е леблабий — усмихнато отговори Анана, — и е такъв любовник, за какъвто само можете да си мечтаете.
— Благодаря — обади се и Кикаха и широко се усмихна.
— Ти ли уби баща ни? — обърна се Елет към него. Тонът й подсказваше, че не е повярвала на Анана.
— Не — отговори Кикаха. — Бих искал да съм аз. Но беше Джадауин — Повелителя, известен още като Улф.
— Видя ли Джадауин да го убива?
— Не. Но лично Джадауин ми разказа, а Джадауин не лъже. Или по-точно казано, не би излъгал мен.
Анана избута сестрите си в най-отдалечения от купа с оръжията край на поляната. След това им нареди да седнат. Не ги претърси. Полупрозрачните им рокли правеха очевидно, че не притежават скрити оръжия.
— Умираме от глад — заяви Елет. — Готвехме се да опитаме супата. Както се е получила.
Кикаха надзърна в котлето.
— Само месо?! Много нездравословно. Защо не сте сложили някакви зеленчуци?
— Не знаем кои растения стават за ядене и кои са отровни — обясни Елет.
— Но всички тоани, независимо дали са мъже или жени, минават през курсове за оцеляване — каза той. — Би следвало да знаете, че…
— Не познаваме тази планета — поясни Она.
— Добре, можем да станем и да хапнем — каза Анана. — Когато стане време за вечеря, ще разполагаме с много по-добра храна. В случай, че останем с вас, разбира се. Което зависи само от това колко открити и откровени ще бъдете с нас. Така-а… чух достатъчно от разговора ви, за да приема, че Червения Орк е отговорен за това, че сте попаднали тук. Кажете ми…
— Червения Орк! — с омраза изрече Елет и се изплю на земята. — Ако има някой, който трябва да бъде убит…
— След продължителни изтезания — допълни Она. — Той уби Ювет преди няколко години и едва не уби и нас. Само заради него сме в тази окаяна пустош.
Анана ги остави да проклинат известно време, заканвайки се на Орк. След това ги прекъсна:
— Можете ли да ни разкажете с прости думи как се озовахте тук?
Стояха край котлето и първа започна Елет. Она се хранеше докато сестра й разказваше, после си смениха ролите. След като избягали от Червения Орк, те „забърсали“ Нитарм, в чиято вселена бяха намерили убежище. „Забърсвам“ беше евфемизъм, означаващ, че бяха убили Повелителя на Нитарм и неговото семейство. И понеже в онази вселена нямало мъже Повелители, взели си леблабии за любовници. Тоанските стандарти позволявали подобна практика, защото любовниците им били роби, а не равни на тях и освен това били периодично подменяни.
Обясниха, че там се чувствали щастливи. Единственото нещо, което им липсвало, за да бъде щастието им пълно, бил факта, че все още не можели да намерят и убият баща си. Тогава Червения Орк някак съумял да се изплъзне на клопките, които били поставили около двете врати, през които се влизало в онзи свят. Успял да ги изненада въпреки алармената им система.
В този момент Елет прекъсна Она.
— Колко пъти им казвах, че трябва да затворим всички врати и да останем там завинаги. Така никой не би могъл да завземе нашия свят.
— Да, малка страхлива сополанке! — отвърна й Она. — А как смяташе да пътуваш из другите светове, за да се убедиш, че баща ни е мъртъв?
— Не ме оскърбявай, нещастна лайнарке! — изстреля Елет заплахата си.
Останалата част от историята се оказа по-дълга, отколкото Кикаха бе готов да изслуша. Но той и Анана ги оставиха да бърборят с надеждата да разкрият нещо, което впоследствие би могло да се използва срещу тях.
Червения Орк щял да ги убие, ако не се намирали непосредствено до някаква врата за друг свят. Едва успели да сграбчат някакви оръжия, преди да избягат. Минали през цяла верига от врати и накрая се озовали в света на нивата. И оттогава се борили да оцелеят, докато търсели друга врата. Надявали се да попаднат на такава, която няма да ги телепортира в друг свят, а на върха на най-горния монолит, където знаели, че се намира двореца на Джадауин, после на Ванакс, след това пак на Джадауин. Дворецът-крепост. Били чували, че там в момента не живее никакъв Повелител. Така че планирали те да станат новите Повелителки.