Разказът им можеше да бъде и истина, но определено показваше неспособността им да се справят. Кикаха не вярваше изцяло на това впечатление, но знаеше, че Червения Орк е достатъчно изобретателен, за да победи и най-компетентния съперник.
— В такъв случай, вие бихте желали да се присъедините на наша страна в борбата срещу Червения Орк? — подхвърли Анана.
Те ентусиазирано се съгласиха.
— И за какво са ни те? — попита Кикаха на висок глас. — Не се нуждаем от тях! Всъщност те само ще ни затрудняват!
— Грешиш — възрази му Она. — Ти се нуждаеш от информация, а на нас са ни известни много неща за Червения Орк, за които дори не предполагаш.
Анана, която се бе досетила защо Кикаха говори така, се обърна към него:
— Наистина е така, Кикаха. Те знаят за вратите, за привичките му, за скривалищата му. Нали така, дъщери на Уризен?
— Точно така — отговориха те в един глас.
— Добре тогава — въздъхна той. — Ние сме група, а аз съм водачът. Когато наредя нещо, то трябва да бъде изпълнено незабавно и без въпроси. Става дума за ситуации, в които се налага да се действа мигновено. Ако нещата не изглеждат спешни, тогава аз съм готов да дискутирам всякакви предложения.
Елет-блондинката погледна остро Анана.
— Но той е леблабий.
Анана сви рамене и поясни:
— Един път ние двамата подхвърлихме във въздуха плоско камъче, белязано от едната страна и той позна, че когато падне, тя ще остане отгоре. Бяхме се договорили предварително, че онзи който познае ще стане водач. В кризисни ситуации не бива да му се противоречи, нито да се подлагат на съмнение заповедите му… А що се отнася до това, че е леблабий… вярно, но какво от това? Той е по-добър мъж от всеки тоан, когото съм срещала досега. Трябва да се преборите с абсурдното си убеждение, че леблабиите задължително са по-низши от Повелителите. Подобно твърдение е истинска глупост! Опасна при това, защото кара Повелителите да ги подценяват. Едва когато удари смъртния му час Повелителя разбира колко неправ е бил. Особено ако преди това се е сблъскал с Кикаха!
Елет и Она не казаха нищо, но израженията на лицата им показваха, че изпитват непреодолими съмнения.
— Ще го разберете, но по трудния начин — успокои ги Анана.
Сестрите се развикаха, когато тя им прибра лъчеметите.
— Но как ще се защитаваме?
— Ще ви ги върнем, когато се убедим, че можем да ви имаме пълно доверие — отсече той. — междувременно можете да носите вашите секири, копия и лъкове. Тази нощ ще спим тук. Когато дойде сутринта, ще потеглим в тази посока.
И той посочи на запад.
— Защо точно натам? — запита Елет. — Сигурен ли си, че това е правилната посока? Ами ако…?
— Имам си съображения — прекъсна я Кикаха. — Ще разбереш, когато стигнем където трябва.
Истината бе, че отиваха към врата на това ниво, която щеше да ги прехвърли направо в двореца. Трябваха им дни, за да стигнат до мястото, а после може би още дни, докато я намерят. Районът, в който се намираше, беше огромен по площ, а той не бе напълно сигурен в точното й местоположение. Знаеше, че когато пристигнат там, двамата с Анана ще знаят дали могат да имат вяра на двете жени. Или сестрите щяха да бъдат мъртви. А може и те двамата с Анана да намереха смъртта си, макар да имаше силни съмнения по този въпрос.
Когато се спусна нощта, те се разположиха край малкия огън и легнаха да спят. Сестрите бяха хапнали добре или най-малкото много по-добре, отколкото бяха яли досега. Кикаха се бе разходил из гората и се бе върнал с най-разнообразни растения, които можеха да се ядат. Освен това бе застрелял голяма маймуна, която изпекоха на шиш.
Сестрите изпраха роклите си в близкия поток, изстъргаха мръсотията от телата си, макар да не спряха да се оплакват от студената вода. Дрехите им бързо изсъхнаха, прострени на пръчки, набити край огъня. Когато стана време за лягане, Кикаха застъпи първата смяна. Сестрите се завиха в тънките си, но топли одеяла. Анана също се уви в своето, сложи глава на раницата си, но за разлика от тях избра място в края на поляната. Кикаха се разположи на противоположната страна. След малко той навлезе в гората и тръгна на обиколка около полянката. Носеше два лъчемета в ръцете си, а трети бе запъхнал в колана си.
Интересуваха го едрите хищници, един от които можеше да се окаже грамадното, космато същество, което бе зърнал. Не изпускаше сестрите от око. Ако имаха намерение да ги атакуват, можеха да го опитат тази нощ. Но те не се помръднаха нито по време на неговата смяна, нито докато ги пазеше Анана.