Кикаха не я укори, че бе убила възможен източник на полезна информация. Може би наистина бе преценила, че няма друг избор.
— А птицата?
— Изобщо не я видях. Имаш предвид гарвана, нали?
Той кимна едва забележимо.
— Както и подозирахме, сестрите работят за Червения Орк. Не бих могъл да кажа дали доброволно или насила.
— В такъв случай Червения Орк знае, че сме тук!
6
— Не е задължително да знае с точност къде се намираме — уточни той. — Не бих казал, че е в състояние да ни следи изкъсо.
Той й разказа за подслушания разговор между Елет и гарвана, и колко безшумно и изненадващо го бе атакувало странното същество-мечка.
— Радвам се, че успя да се появиш в решаващия миг. Но все пак ми се струва, че щях да успея да му се изплъзна и да го убия с лъчемета.
— Недостатъчната ти увереност в собствените сили направо ме разплаква — усмихнато му отвърна тя. — Добре, сега тръгвам след гарвана. Ако го хвана, ще измъкнем останалата част от историята от него.
— Не го търси повече от двайсет минути. Ако не го заловиш преди това, няма да го хванеш никога.
Преди да тръгне обаче, тя изтича до малкия поток и се върна напълнила кожената си манерка с прясна вода. Изля я върху раните му, опря гърлото до устните му, за да му помогне да изпие остатъка, и стана.
— Толкова! Това би следвало да ти помогне да издържиш за малко.
После докосна устните му, направила кръг с палеца и показалеца и щракна с пръстите на другата си ръка — тоанският жест за въздушна целувка. Малко след това се скри между дърветата. Той остана да лежи, вперил поглед към яркосиньото небе. След малко бавно се надигна, опитвайки се да потисне болката. Макар да му се струваше, че всичко се върти около него, той не падна. Сега рамото го болеше повече от чатала. Долната част на гърба му се бе схванала и се усещаше, че скоро ще бъде още по-зле. Рамото му кървеше, макар и слабо, както и дълбоките рани от нокти в областта на корема и тестисите.
Добра се някак до трупа и го огледа подробно. Не можеше да се разбере мъжко ли е или женско. Първото нещо, което забеляза бе, че Анана го бе простреляла в челото, точно между очите. Макар ситуацията да бе изисквала бърза реакция, тя хладнокръвно бе решила, че трябва да го прониже в мозъка и го бе направила по забележителен начин.
Създанието бе седем стъпки дълго и представляваше хибрид между жена и мечка. Издължената меча муцуна отсъстваше, но челюстите излизаха напред като при мечките. Формата на челото подсказваше, че тя е високоинтелигентна. Структурата на устата и на зъбите говореше, че би имала затруднение с произнасянето на човешките звуци. Независимо от това колко добре можеше да говори, нямаше съмнение, че разбира тоанска реч.
Едва сега Кикаха си спомни някои истории, разказани му от хората-мечки — америндианско племе от второто ниво. Досега си бе мислил, че става дума за някакви полу-предания, полу-митове. Но те разказваха за същества, произлезли от съюза между първоначалната Велика мечка и дъщерята на първото човешко семейство. И наистина хората-мечки твърдяха, че човекомечката е произлязла от това семейство. Но най-ранните предци на това същество без никакво съмнение бяха направени в лабораторията на някой Повелител. Може би Джадауин, който бе живял на Земя-1 като Улф.
Различни мравки и насекоми-лешояди пълзяха насам, привлечени от миризмата на разлагаща се плът. Все още замаян, Кикаха влезе в гората, седна в самия край на полянката и опря гръб към извития корен на едно от дърветата-гиганти. Реши че е по-безопасно да наблюдава оттук. След малко на полянката се появи Анана и тревожно се огледа. Поведението й подсказваше, че е готова да се хвърли обратно сред дърветата, ако забележи нещо подозрително.
Той тихо подсвирна, имитирайки повика на малкия дървесен лемуроид. Тя му отговори по същия начин. Той стана вдървено и отиде при нея.
— Намерих гарвана, но вече беше мъртъв — отговори тя на незададения въпрос. — Една от гигантските невестулки го ядеше.
Размениха още няколко думи. Трябваше да решат как да действат. След това тръгнаха обратно за лагера. Идеята на Кикаха да шокират сестрите до такава степен, че те да си признаят съучастието в плана на Червения Орк, бе отхвърлена. Намерението му бе да постигне това като отреже главата на човекомечката и я хвърли в краката на жените. Но като размисли Кикаха се съгласи с аргумента на Анана, че е по-добре да не им издават, че са научили нещо. Поне засега.