Кикаха си спомни дните в Лос Анжелис, когато Орк и хората му правеха всичко възможно да заловят него и Анана. Сега му се струваше, че хората на Орк бяха проявили подозрителна неспособност да се справят със задачата.
Дали Орк просто не си играеше с него?
Изглеждаше вероятно. Едно от правилата на играта, която Повелителите играеха един срещу друг бе, че на противника винаги трябва да се оставя някакъв, може да е минимален, шанс да се изплъзне от клопката. Е, само при положение, че е достатъчно бърз и изобретателен. Да, също и ако има късмет!
Въпросният шанс по правило бе толкова нищожен, че много Повелители загубваха живота си още в самото начало на опитите да проникнат през хитро охраняваните врати на частните вселени на противниците им. До момента двамата с Анана не биха могли да се оплачат от късмета си. Враговете им, а не те, бяха загивали или биваха принудени да се спасяват с бягство.
Кикаха започваше да осъзнава, че досега Орк изобщо не се бе напрягал да ги залови или убие.
Но може би Орк вече се бе изморил от играта и бе взел решение да се отърве веднъж и завинаги от най-големите си противници.
Кикаха не смяташе да позволи това да се случи.
Но Червения Орк смяташе, а той не бе противник, който можеше да се игнорира. Той бе най-опасният измежду всички Повелители, а поредицата му от успехи бе направо забележителна. Никой друг измежду тоаните не можеше да се похвали със завземането на толкова много чужди вселени, нито с премахването на толкова много собственици на такива вселени. Никой друг не внушаваше такъв ужас. Наред с тази репутация, Анана, а и други бяха казвали пред Кикаха, че навремето Орк бил състрадателен и обичлив младеж. По тоанските стандарти, разбира се.
Но несправедливото и сурово отношение от страна на баща му Лос бе преобразило Орк в брутален и отмъстителен мъж. Такава бе общоприетата теория. Лично Кикаха се придържаше към мнението, че промяната към лошо е генетично заложена в Повелителите. Все пак, каквато и да бе причината, Орк се опълчил срещу баща си. След дълго продължила борба, по време на която били унищожени няколко планети в няколко вселени, той бе убил Лос. След това бе взел за сексуални партньорки майка си Енитармон и леля си Вейла. Подобен акт се считаше за нещо нормално сред Повелителите.
Много по-късно Енитармон била убита от Повелителка, опитала да отнеме вселената на Орк. Червения Орк я бе проследил, беше я пленил и я бе подложил на толкова зверски изтезания, че свикналите на всякакви жестокости и лишени от каквото и да е било чувство на милосърдие Повелители, били буквално потресени.
— Малко след това, не повече от хиляда години по-късно, които се равняват на петнайсет хиляди земни години — беше му казала веднъж Анана, — Червения Орк станал таен Повелител на двете Земи. Но това вече ти е известно.
— Да, знам за това — бе отвърнал Кикаха. — Знам също и че той е създал вселените на двете Земи.
— Знаеш го от мен. Когато ти го казах, аз смятах, че наистина Червения Орк ги е създал и че пак той ги е заселил с изкуствено създадени човешки същества. Но сега считам, че съм сбъркала. Разбираш ли, има една легенда, че двете Земи са творение на Повелител на име Орк. Но не нашия Червен Орк! Онзи Орк е бил измежду най-първите създали свои вселени. Бил е роден хилядолетия преди Червения Орк. Но е бил убит от друг Повелител. Двете Земи за дълго останали без Повелител. Тогава се появила Траса, която предявила претенции. Но Червения Орк, роден много след първия Орк, убил Траса и сам станал Повелител на двете Земи.
Кикаха вече се бе досетил:
— И онзи Орк бил взет за Червения Орк.
Тя бе кимнала:
— Точно така. Макар че може би е по-правилно да се каже „Нещо подобно“. С течение на времето и благодарение на нежеланието на Повелителите да поддържат някаква архива и най-вече поради рядкото общуване между Повелители от различни вселени, Червения Орк започнал да бъде идентифициран с Орк. Червения Орк е мой чичо, брат на майка ми, докато Лос и Енитармон са ми баба и дядо. Джадауин, когото ти наричаш още Улф, ми е природен брат…
— Не ме обърквай — спря я тогава Кикаха. — Продължавай с историята.
— Извинявай. Сега Червения Орк искрено смята, че последните изкуствени вселени — тези на Земя-1 и Земя-2 — са негово дело. Разбира се, той не е нормален, но това не му пречи да действа изключително ефикасно. Честно казано, много малко Повелители могат да бъдат класифицирани като напълно нормални. Дългият живот разбалансира съзнанието на всички, освен най-стабилните.